Как Орбан намира неочаквани съюзници в спора за членството на Украйна в ЕС

Унгарският премиер Виктор Орбан може да се окаже с неочаквана подкрепа в усилията си да блокира присъединяването на Украйна към Европейския съюз. Тази подкрепа идва от страни, които не споделят близостта му с Москва, но настояват за запазване на правото си на вето при разширяването на ЕС, пише Politico, предава News.bg.

Преди срещата на лидерите на ЕС в Копенхаген на 1 октомври, председателят на Европейския съвет Антонио Коща лобира за промяна на правилата за присъединяване. Идеята му е да се въведе гласуване с квалифицирано мнозинство за започване на официални преговори, вместо сегашното изискване за единодушно съгласие.

Въпреки това, предложението е противоречиво. Орбан е известен като лидерът в ЕС с най-близки отношения към президента Владимир Путин и най-голямо противопоставяне на Украйна, но други страни имат различни мотиви да се противопоставят на промените. Основно, за да запазят своето право на вето.

Срещу плана на Коща се изправят Франция, Нидерландия, Гърция и Дания, според анонимни източници от ЕС. Те изразяват опасения, че промяната би ограничила способността им да блокират кандидатури, които смятат за проблематични. Така например, Гърция иска да запази възможността да влияе върху преговорите за членство на Турция, България да поставя условия за Северна Македония, а Хърватия да блокира Сърбия.

Предложението на Коща засяга не само Украйна, чиято кандидатура е блокирана от месеци, но и Молдова, тъй като техните кандидатури са взаимно свързани. Ако правилата се променят, това може да отвори път за започване на преговори и за двете страни.

Високопоставен служител на ЕС посочва, че темата ще бъде обсъдена в Копенхаген заедно с друг план за използване на замразени руски активи в подкрепа на Украйна. Финландският президент Александър Стуб подкрепя идеята, като подчертава необходимостта от повече гъвкавост и по-малко възможности за блокиране.

Все пак съществува силна опозиция. Лидерите, които държат правото на вето като ключов инструмент на националния суверенитет, са против промяната. Това включва страни като Гърция, България и Хърватия, които използват ветото за политически цели по свои стратегически въпроси.

Париж също се противопоставя на ускоряване на процеса, като изтъква, че подобни промени изискват единодушие от всички 27 държави членки, което в настоящия момент изглежда невъзможно.

Междувременно Украйна и Молдова остават в застой. Киев е извършил значими реформи, но поради ветото на Унгария официалните преговори не са започнали. За Молдова ситуацията е аналогична, а президентът Мая Санду поставя членството в ЕС като основен приоритет на политическата си програма.

Инициативата на Коща получава подкрепа от Европейската комисия, която определя сегашния процес като твърде тромав. Но политическите интереси и националните стратегии на отделни държави остават сериозна пречка за промяната.

Както отбелязват дипломати, зад формалната подкрепа за Украйна се крие сложна мрежа от национални интереси. "Унгарците блокират украинците, но други държави използват тази ситуация, за да защитят собствените си приоритети", казва високопоставен представител на ЕС.