BBC: Най-бедната страна в ЕС, изпревари Полша, Чехия и Унгария по пътя към еврозоната

България – най-бедната страна в Европейския съюз – стана 21-вата членка на еврозоната, изпреварвайки по-очевидни и проспериращи кандидати като Полша, Чехия и Унгария, пише BBC.

За предимно младите и предприемчиви българи, живеещи в градовете, това е оптимистичен и потенциално доходен скок – последният ход в играта, която изведе България в европейския мейнстрийм – от членството в НАТО и ЕС, през присъединяването към Шенгенското пространство, до сегашното приемане на еврото.

За по-възрастните, живеещи в селските райони и по-консервативни части от населението, замяната на българския лев с еврото предизвиква страх и недоволство.

Левът – което означава лъв – е българската валута от 1881 г., но от 1997 г. е фиксирана към други европейски валути – първо към немската марка, а след това към еврото.

Проучванията на общественото мнение показват, че 6,5-милионното население на България е почти равномерно разделено по отношение на новата валута, а политическите сътресения не улесняват прехода.

Коалиционното правителство на премиера Росен Желязков загуби вота на доверие на 11 декември след масови протести срещу бюджета за 2026 г. България проведе седем избора през последните четири години, а осмият вероятно ще се състои в началото на следващата година.

"Не искам еврото и не ми харесва начинът, по който ни беше наложено“, коментира пред BBC 50-годишният Тодор, собственик на малък бизнес в централния град Габрово, разположен в подножието на Стара планина.

"Ако имаше референдум, смятам, че 70% от хората биха гласували против него.“

Референдум за приемането на еврото беше предложен от президента Румен Радев, но беше отхвърлен от излизащото правителство.

Бизнесът на Тодор, който произвежда цветни пластмаси за вътрешния пазар, е имал лоша година заради високата инфлация, споделя той, а спадът в продажбите, според него, се дължи на страха от еврото.

60-годишният Огнян Енев, който притежава магазин за чай в центъра на София, е по-ентусиазиран. "Като цяло това е нещо добро. Просто техническа промяна е. Не ме притеснява“, заявява той пред BBC.

Във всеки случай, подчертава той, хората, които досега са купували апартаменти или коли, са свикнали с цените, посочени в евро. 1,2 милиона българи, които живеят извън страната, също изпращат пари в евро от години.

Както много други търговци, Огнян е подготвил новата валута, в монети и банкноти с малка номинална стойност, за прехода.

През януари може да се плаща както в лева, така и в евро, но рестото трябва да е в евро. От 1 февруари вече няма да се разрешава плащане в лева.

Той се надява, че присъединяването към единната валута ще бъде благоприятно за търговията – много от ароматизираните и плодови чайове, които продава, са от търговци в еврозоната, докато по-скъпите чайове от висок клас се внасят директно от Китай и Япония.

От август 2025 г. всички магазини в България са задължени по закон да изписват цените и в двете валути.

Удобно е, че 1 евро струва около два лева (1,95583, за да бъдем точни). В отговор на опасенията на обществото, че цените ще бъдат закръглени нагоре, бяха създадени сложни контролни органи, за да защитят потребителите. А някои цени бяха закръглени надолу: цената на обществения транспорт в столицата София ще падне леко.

Дизайнът на обратната страна на новите евромонети беше избран, за да се преодолеят опасенията, че България губи суверенитета си. Свети Иван Рилски е изобразен на монетата от 1 евро, а Паисий Хилендарски, монах от 18 век и защитник на националното възраждане, е изобразен на монетата от 2 евро.

На монетите с по-малка номинална стойност е изобразен Мадарският конник, символ на ранната българска държавност, въз основа на скален релеф от 8 век.

Как точно новата валута ще се отрази на България като цяло, е въпрос, който засяга всички.

Опитът на други страни предлага две версии – успешният "балтийски модел", следван от Естония, Латвия и Литва, който съчетава еврото с реформи за рационализиране на администрацията, насърчаване на инвестициите и борба с корупцията. И "италианският модел", следван от години на стагнация.

"Страхувам се, че ще приличаме повече на Италия", прогнозира Огнян Енев.