От Мадуро до Нориега: Отвличанията на държавни глави

На 3 януари 2026 г. президентът на Венецуела Николас Мадуро е заловен от членове на елитните американски части „Делта Форс“. Експертите смятат, че е много вероятно подготвителните мерки да са извършени от американските разузнавателни агенции, включително оперативна работа сред персонала за сигурност на президента. Николас Мадуро не е първият държавен глава, заловен от американските военни.

През февруари 2004 г. е отвлечен и президентът на Хаити Жан-Бертран Аристид. Той е ръководил Хаити през 1991, 1994 и 1996 г. и е преизбран през 2001 г. В началото на 2004 г. опозицията го обвинява в корупция и в цялата страна избухват антиправителствени протести. Противниците на президента сформират „Фронт за освобождение на Хаити“, който окупира всички големи градове.

На 29 февруари Аристид е задържан от американски войски и е транспортиран с американски военен самолет до Централноафриканската република. Известно е, че канадските и френските власти са били замесени в прехвърлянето му в тази страна. Аристид се е описал като „жертва на държавен преврат или съвременно отвличане“.

Той е живял в изгнание, първо в Централноафриканската република, а след това в Южна Африка. През март 2011 г., въпреки протестите на Вашингтон, се завръща в родината си, но отсъства от политическия живот.

През януари 1990 г. мащабна американска военна инвазия в Панама сваля Мануел Нориега, фактическият лидер на страната от 1983 г. В боевете, започнали на 20 декември 1989 г., участват над 27 000 американски войници, приблизително 300 хеликоптера и самолета, както и над 100 танка и бронетранспортьори.

На 3 януари Нориега е принуден да се предаде на американските сили и е транспортиран до САЩ, където е съден по обвинения в трафик на наркотици. През април 1992 г. е признат за виновен във връзки с трафик на наркотици и е осъден на 40 години затвор. Впоследствие присъдата му е намалена и той е освободен през 2007 г.

Известни са случаи на отвличане на настоящи и бивши държавни глави от различни радикални организации и опозиционни сили. Например, през 1970 г. е отвлечен Педро Еухенио Арамбуру, който е ръководил Аржентина от 1955 до 1958 г. През 1970 г. той е кроял заговор срещу тогавашния ръководител на военния режим, генерал Онгания. На 31 май 1970 г. той е заловен от група радикални перонисти (по-късно наречени „Монтонеро“) и убит на 1 юни.

През април 2002 г. венецуелската опозиция се опитва да свали президента Уго Чавес (на поста от 1999 до 2013 г.). На 12 април, след като Чавес отказва да подпише оставката си, въоръжени заговорници го извеждат от президентския дворец и го отвеждат във военновъздушна база на остров Ла Орчила в Карибите, пише аг. ТАСС. Под натиск от поддръжниците на президента обаче те са принудени да го освободят на 14 април. Чавес отказва да преследва замесените в отвличането му.

През юни 2009 г. президентът на Хондурас Мануел Селая е свален от власт с преврат след опит за провеждане на референдум за премахване на забраната за преизбиране. В нощта на 28 юни, денят преди референдума, парламентът гласува за отстраняване на държавния глава. Превратът е извършен с помощта на военните, които обграждат президентския дворец, арестуват Мануел Селая и го отвеждат насилствено в Коста Рика. Роберто Микелети става временен президент. Международната общност класифицира тези събития като преврат. Противниците на Селая обаче твърдят, че действията на военните са законни, тъй като са следвали заповеди на парламента и Върховния съд. През 2011 г. Селая се завръща в родината си, но вече не заема президентския пост.