Тръмп, Мадуро и въпросът за властта във Венецуела

След задържането на Мадуро от американските военни ситуацията във Венецуела остава неясна. Има многобройни конкуриращи се сили и поне два кръга, които не проявяват интерес към сътрудничество със САЩ. Какво предстои.

На 2 януари президентът на Венецуела Николас Мадуро вече беше готов да води "сериозни разговори със САЩ", но само ден по-късно САЩ атакуваха Каракас и го арестуваха. Предстои той да бъде изправен пред съд в Ню Йорк по обвинение за наркотероризъм.

Сега светът гадае какво следва след американската атака срещу Венецуела - страната с най-големите запаси от петрол в света. За временен президент на страната междувременно бе обявена досегашната вицепрезидентка Родригес. Но неяснотите остават. Каква роля ще играе влиятелният министър на вътрешните работи Диосдадо Кабейо? Ще настъпи ли истинска промяна и ще има ли нови избори? Задава ли се гражданска война между привържениците на Мадуро и политическата опозиция?

"Сега САЩ ще управляват страната"

Президентът на САЩ Доналд Тръмп показа намеренията си по време на пресконференцията вчера: „Сега САЩ ще управляват страната, докато не създадем сигурен и адекватен преход“, заяви той. За експерта по Латинска Америка Хесус Рензуло от института GIGA е ясно: „САЩ са се договорили с елитите в Каракас и ще се заемат с мерки по изграждането на нацията. Сътрудничество с досегашните членове на правителството обаче не е изключено“, заяви той в интервю за ДВ.

Сред венецуелците, които са избягали от страната си, преобладават радостта и надеждата. Еспертът Оливер Щюнкел казва: „Повечето венецуелци, които познавам, изпитват голямо облекчение. Те празнуват падането на Мадуро и благодарят на Тръмп“. Щюнкел е професор по международни отношения в университета в Сао Пауло, Бразилия.

Според него атаката срещу Каракас е породила идеологически конфликт: "Избирателите и политиците от дясната част на идеологическия спектър празнуват Тръмп, докато представителите на лявата част на политическия спектър критикуват нарушаването на международното право". Все още обаче не е ясно как ще се развие ситуацията в страната. "Трябва да се види дали Тръмп ще обяви мисията за окончателно изпълнена и да се проследи как ще се държи населението. Не е ясно дали ще има големи протести", казва експертът.

Доктрината на Тръмп "Донро"

Макар че много неща все още не са ясни, има ясни индикации за плановете на Тръмп в региона като цяло. Според Националната стратегия за сигурност от 2025 г. САЩ се стремят да „възстановят водещата си роля в западното полукълбо и да допълнят доктрината „Монро“.

Така наречената доктрина „Монро“ датира от времето на американския президент Джеймс Монро (1758–1831). Тя издига за принцип на външната политика тезата „Америка е за американците“. По онова време това означаваше отхвърляне на европейските колониални сили. През 1980-те години САЩ преосмислиха доктрината и обявиха, че смятат Латинска Америка за „своя“ хемисфера на влияние.

Американският президент Доналд Тръмп изглежда иска да продължи тази епоха и да възвърне господството на САЩ в региона. „Financial Times“ дори създаде термина „доктрина Донро“.

Оправдание за авторитарни режими

"Венецуела очевидно е първата страна, която става жертва на този модерен империализъм“, коментира „Ню Йорк Таймс“. Според изданието, това представлява опасен и незаконен подход към ролята на Америка в света: „Като действа без международна легитимност, без валидни правомощия или вътрешнополитическа подкрепа, Тръмп рискува да даде оправдание на авторитарните режими в Китай, Русия и други страни, които искат да доминират над съседите си."

Военният удар срещу Венецуела напомня за периода между 1960 и 1990 г., когато САЩ подкрепяха военни преврати и диктатори в Латинска Америка в предполагаемата им борба срещу комунизма. Свалянето на Алиенде от власт през 1973 г. в Чили, военните диктатури в Аржентина и Бразилия и "ескадроните на смъртта" в Ел Салвадор и до днес допринасят за враждебното отношение към САЩ в региона.

Военната акция на САЩ срещу Мадуро в някои отношения е сходна с начина, по който падна от власт бившият диктатор на Панама Мануел Нориега (1938-2017). Нориега беше арестуван в края на 1989 г. при американска инвазия. През 1992 г. той беше осъден от американски съд за трафик на наркотици и изнудване и остана в затвора до смъртта си. За политическата опозиция във Венецуела обаче такива външнополитически съображения засега са от второстепенно значение. Защото за първи път от над 25 години страната има шанс за промяна.

Битка за надмощие

"Венецуела преживява решаващи часове. Ние сме готови да възстановим страната си", написа бившият кандидат за президент Едмундо Гонсалес в X. Той спечели президентските избори на 24 юли 2024 г., но Мадуро беше обявен за официален победител от Изборната комисия на Венецуела.

Носителката на Нобелова награда за мир Мария Корина Мачадо, която подкрепи Гонсалес, след като не беше допусната до участие в президентските избори, призова сънародниците си да го подкрепят. Но дали това ще се случи, е напълно неизвестно. Защото нито Мачадо, нито Гонсалес се намират във Венецуела.

Анализатори твърдят, че от повече от десетилетие във Венецуела е установен сложен баланс между гражданските и военни сили в тесния кръг на властта. Докато Делси Родригес и брат ѝ представляват гражданските сили, министърът на отбраната Владимир Падрино и вътрешният министър Кабейо – са представители на военните.

Според експерти тази властова структура прави смяната на властта по-сложна от простото отстраняване на Мадуро. „За да се постигне истинска промяна би трябвало да става дума за фигури от най-различни нива на властта“, казва американски служител, участвал в следствени действия във Венецуела.

В центъра на вниманието сега стои министърът на вътрешните работи Диосдадо Кабейо. Той застъпва крайни идеологически позиции, смятан е за насилник, непредвидим в действията си и с голямо влияние над цивилните и военни разузнавателни служби на страната. Обединените нации установиха, че както гражданската служба Sebin, така и военното разузнаване DGCIM са извършвали престъпления срещу човечеството, включително чрез брутална разправа с политическите опоненти.

Властта и военните

Властта на режима се опира и на военните. Венецуела има около 2000 генерали и адмирали – тоест, повече от два пъти повече от САЩ. Висши офицери контролират разпределението на хранителните продукти, суровините и държавната петролна компания PDVSA. По данни на дезертьори и на следователи, военните се възползват и от нелегална търговия. След залавянето на Мадуро някои офицери навярно ще преминат в отсрещния лагер, но информирани кръгове твърдят, че обкръжението на Кабейо понастоящем не проявява интерес към споразумение със САЩ.

"Ню Йорк Таймс" изразява сходно мнение в коментара си: "Въпреки ареста на Мадуро, генералите, които подкрепяха режима му, няма да изчезнат изведнъж. Също така е малко вероятно те да предадат властта на Мария Корина Мачадо".