САЩ искат Гренландия, но имат един огромен проблем: не могат да достигнат до острова заради липса на ледоразбивачи

Студената, сурова реалност, пред която са изправени всякакви планове на САЩ, НАТО или Европа за Гренландия, е ледът. Затрупал минералните ресурси на острова, той сковава пристанищата и превръща бреговете в минни полета, застрашаващи пристигащите целогодишно кораби. Единственият начин да се преодолее ледът, разбира се, са ледоразбивачите - огромни кораби с мощни двигатели, подсилени корпуси и тежки носове, които могат да разцепват ледената покривка, пише Асошиейтед прес в анализ по темата, предаде БТА.

Съединените щати разполагат с едва три подобни кораба, единият от които е толкова остарял, че едва ли може да функционира. Вашингтон е сключил споразумения за придобиване на още 11 ледоразбивача, но допълнителни бройки САЩ могат да получат единствено от страни, приемани за противници, или от съюзници, с които отскоро имат обтегнати отношения.

Въпреки че смекчи реториката си, президентът на САЩ Доналд Тръмп изглежда решен да придобие Гренландия, изтъквайки като причина съображения за сигурността на САЩ и икономически доводи: да запази „голямото, красиво парче лед“, както той нарича Гренландия, извън ръцете на Москва и Пекин, да осигури стратегическо местоположение в Арктика за американските активи и да извлече минералните богатства на острова, в това число редкоземните елементи.

Без да навлиза в конкретика, Тръмп заяви пред световните лидери, събрали се в сряда в швейцарския курорт Давос, че, за да се стигнете до ценните ресурси на Гренландия, „трябва да преминете през стотици метри лед“.

Тази задача обаче изглежда непосилна, както и която и да е било друга в полуавтономната датска територия, без ледоразбивачи, които да прокарват пътища през замръзналите морета.

През следващите две или три години корабите на САЩ няма да могат да достигат до острова през по-голямата част от годината, посочи Алберто Рици, сътрудник в Европейския съвет за външни отношения.

„На картата Гренландия изглежда обградена от морета, но в действителност водите са пълни с лед“, подчерта той.

Ако САЩ искат да увеличат флота си от ледоразбивачи, имат само четири възможности: корабостроителници в Китай или Русия, или в Канада и Финландия, дългогодишни американски съюзници, които наскоро бяха изправени пред критики и заплахи с мита от президента Тръмп заради Гренландия.

Ледоразбивачите са скъпи за проектиране, строителство, експлоатация и поддръжка и изискват квалифицирана работна ръка, която може да се намери само на определени места като Финландия, с опит, натрупан в заледеното Балтийско море.

Във Финландия е построен около 60 процента от световния флот от над 240 ледоразбивачи и е проектирала около половината от останалите съдове, каза още Рици.

„Това са много нишови способности, които те са разработили първо като необходимост, а след това са успели да превърнат в геоикономическо предимство“, подчерта той.

Русия разполага с най-много ледоразбивачи в света - около 100 кораба, включително колосални по размер съдове, задвижвани от ядрени реактори, посочва АП. Според оценки на експерти обаче, броят на руските ледоразбивачи в оперативна и техническа готовност е по-малък. На второ място е Канада, която планира да удвои ледоразбивачите си до около 50 кораба, според доклад от 2024 г. на финландската компания за проектиране на ледоразбивачи „Акер Арктик“ (Aker Arctic).

„Портфейлът ни с поръчки за проектиране и инженеринг е доста пълен в момента и близкото бъдеще изглежда обещаващо“, изтъкна Яри Хуртия, бизнес мениджър в „Акер Арктик“, който описа нарастващ интерес към „ненадминатата специална компетентност на фирмата, която не се предлага никъде другаде по света“.

Китай в момента разполага с пет ледоразбивача, но ускорено строи нови, тъй като разширява амбициите си в Арктика, каза Марк Лантейн, професор в Университета в Тромсьо, Норвегия, който често преподава и в Университета на Гренландия в Нуук.

Според него „Китай вече е в състояние да разработва свои собствени ледоразбивачи, така че САЩ смятат, че трябва да направят същото“.

Вашингтон трябва да навакса и то бързо, каза Софи Артс, сътрудник в Германския фонд „Маршал“, който се занимава с арктическата сигурност.

„Президентът Тръмп наистина съжалява за липсата на ледоразбивачи, особено в сравнение с Русия“, посочи Артс. Настоящата флота от ледоразбивачи на САЩ „по принцип вече е изчерпала жизнения си цикъл“, добави той.

Затова Тръмп се е обърнал към неоспоримия опит при ледоразбивачите на най-северната страна от Европейския съюз и северната съседка на САЩ.

„Канада и Финландия са наистина много важни в това отношение“, каза Артс, според когото „САЩ в момента нямат възможност сами“ да изградят подобни кораби.

По време на първия си мандат президентът Тръмп даде приоритет на придобиването от американската армия на кораби, способни да плават в условия на заледяване, стратегия, която администрацията на Байдън продължи, като подписа споразумение с Хелзинки и Отава за доставка на 11 ледоразбивача, построени от два корпоративни консорциума по финландски проекти.

Четири от тях ще бъдат построени във Финландия, а седем - в канадската „Американска фабрика за ледоразбивачи” в Тексас, както и в корабостроителница в Мисисипи, която е съвместна собственост на САЩ и Канада.

Всякакви дейности по добив на критични минерали биха били свързани с високи разходи в суровите условия в Гренландия, независимо дали в морето или на сушата. Инвестициите биха отнели години, ако не и десетилетия, за да се изплатят, обясни Марк Лантейн.

Дори и с подходящи ледоразбивачи, цената за изграждане и поддържане на миннидобивни или отбранителни съоръжения - като тези, предвидени във все още нефинансирания американски проект за противоракетна отбрана „Златен купол“, би била огромна.

Датската министър-председателка Мете Фредериксен заяви, че би била отворена към възможността за укрепване на сигурността в Арктика, включително чрез проекта „Златен купол“, „при условие че това се прави с уважение към нашата териториална цялост“.

Макар че както САЩ, така и ЕС, от който са част Дания и Финландия, са се ангажирали да увеличат значително инвестициите си в Гренландия, е ясно кой в момента разполага със силата, необходима за достигане до тази огромна замръзнала територия, която е приблизително три пъти по-голяма от щата Тексас.

„Това е малко абсурдно, защото не мисля, че Финландия би развалила сделката със САЩ в отговор на заплахата за Гренландия“, каза Рици и добави: „Но ако Европа иска да упражни значително влияние върху САЩ, тя би могла да заяви: Няма да ви дадем никакви ледоразбивачи и успех в достигането на Арктика или в проявяването на сила там с тези два стари кораба, които имате“.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен напомни на световните лидери във вторник в Давос за ключовата технологична база на ЕС за всякакви начинания в Арктика.

„Финландия - един от най-новите членове на НАТО - продава най-новите си ледоразбивачи на САЩ“, каза Фон дер Лайен на Световния икономически форум.

„Това показва, че ние разполагаме с капацитет точно тук, в леда, нашите северни членки на НАТО разполагат със сили, готови за Арктика, и преди всичко, че сигурността в Арктика може да бъде постигната само съвместно“, подчерта Фон дер Лайен.

След извънредна среща на лидерите на страните от ЕС в Брюксел в четвъртък, председателката на ЕК обяви, че ЕС ще увеличи разходите за отбрана в Гренландия, включително за ледоразбивачи.