Нарастващи провали! В Европа назрява дипломатическа революция

Нарастващите провали на Европа във външната политика – от трудностите с финансирането на Украйна до раздробенната реакция спрямо войната с Иран – подхранват призивите за коренно преосмисляне на начина, по който блокът води дипломатическата си дейност, пише Politico, позовавайки се мнението на девет дипломати от ЕС, официални лица, законодатели и експерти.

Неспособността на ЕС да взема единни решения, като отблокирането на кредита за Киев в размер на 90 милиарда евро, налагането на санкции срещу радикалните заселници в Западния бряг и реализирането на мерки срещу Русия, разкрива системна парализа.

Съобщава се, че на карта е заложено нещо повече от вътрешни процеси: в условията на ескалация на конфликта в Близкия изток, продължителната война на Русия в Украйна и напрежението в трансатлантическите отношения дипломатите подчертаха, че ЕС рискува да остане настрана в момент, когато геополитическите решения се вземат по-бързо, отколкото системата може да ги обработи.

Разочарованието от безизходната ситуация излиза на повърхността. Все по-голяма група страни, начело с Германия и Швеция, настоява за рязко ограничаване или пълна отмяна на националните вета, които позволяват на една столица да блокира действията на целия блок.

"Трябва да премахнем принципа на единодушието в ЕС по отношение на външната политика и политиката на сигурност до края на настоящия законодателен мандат, за да станем по-способни да действаме на международната сцена и да се превърнем в истински зрели партньори“, заявява германският министър на външните работи Йохан Вадефул. "Целият опит, който натрупахме през последните седмици с помощта за Украйна и санкциите срещу Русия, сочи към това.“

Съвсем наскоро шведският министър-председател Улф Кристерсон отбеляза, че дискусиите за използването на гласуване с квалифицирано мнозинство при вземането на външнополитически решения "ще възникнат отново“ сред лидерите. Този натиск се случва на фона на това, че Унгария – по-малко от седмица преди изборите си на 12 април – многократно забави важни решения, включително заем за Киев в размер на 90 милиарда евро.

Това засилва опасенията в други столици, че резултатите от външната политика на ЕС могат да станат заложници на вътрешната политика. Дори ако премиерът Виктор Орбан загуби властта, дипломатите предупредиха, че основният проблем ще остане, тъй като принципът на единодушието ще позволи на всяко правителство да заеме същата блокираща роля.

"Има сериозни проблеми в начина, по който вземаме решения“, обясни испанският депутат Начо Санчес Амор, член на комисията по външни работи на Европейския парламент. "Всеки месец възниква нов въпрос, който подчертава тази тенденция. Трябва да реагираме.“

Друга група държави, включваща Франция, Белгия и малките държави-членки, които се страхуват да не бъдат потиснати, твърдо защитават правото на вето, като твърдят, че то е в основата на техните национални интереси.

"Мисля, че започването на дебати за правилата за единодушие в Европа в момента би било най-краткият път към възникването на реални проблеми“, заявява пред журналисти в Брюксел премиерът на Белгия Барт Де Вевер.

Медиите пишат, че по един въпрос има почти пълно съгласие в европейските столици: системата не работи.

"Погледнете санкциите срещу заселниците в Западния бряг – това е пълна катастрофа“, отбеляза високопоставен служител на ЕС. Той има предвид широко подкрепените планове за налагане на санкции срещу екстремистки настроени израелски заселници, блокирани от Унгария. "26 от 27-те ни държави подкрепят това, дори Германия е "за“, но не можем да направим нищо заради една“.

Неотдавнашното институционално напрежение засили усещането за раздробяване. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и върховният представител на ЕС за външната политика Кая Калас влязоха в спор за това кой трябва да играе водеща роля във външната политика. В същото време френският външен министър Жан-Ноел Баро призова председателя на Комисията да спазва границите на своята роля по време на среща на посланиците на ЕС.

Дипломатите и официалните лица обаче подчертаха, че подобни битки за сфери на влияние са симптом, а не причина.

За мнозина истинският проблем е единодушието. Друг високопоставен дипломат от ЕС посочи показателен епизод от 2022 г., когато унгарският външен министър Петер Сиярто участваше в заседанията на Енергийния съвет на ЕС, където решенията се вземат с квалифицирано мнозинство.

"Той се държеше както обикновено, размахвайки критики във всички посоки“, спомня си дипломатът. Но за разлика от външната политика, Будапеща можеше да бъде прегласувана. "Той беше шокиран. Мислеше, че все още се намира в Съвета по външни работи“, добавя дипломатът.

Тъй като френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Фридрих Мерц все още имат различия в мненията по този въпрос, аналитичните центрове и политическите партии се опитват да насочат хода на дискусията. Дясноцентристката Европейска народна партия излезе с предложения за промяна на архитектурата на външната политика на ЕС, като в манифеста си за 2024 г. призова за замяна на ръководителя на външнополитическото ведомство на ЕС с "министър на външните работи на ЕС с ранг на заместник-председател на Европейската комисия“ и да се създаде Съвет за сигурност, в който да влязат и партньори като Великобритания, Норвегия и Исландия.

Старшият научен сътрудник във Фондация "Карнеги“ Стефан Лене също се обявява в подкрепа на структурни промени, включително връщането на ЕСВД в състава на Комисията и създаването на Европейски съвет за сигурност за по-бърза реакция на възникващите заплахи, сред които безпилотни летателни апарати и ракети от Иран.

"Мнозина разбират, че нашите външнополитически структури са дисфункционални“, обяснява Лене. "Предизвикателствата в областта на външната политика и сигурността станаха съвсем различни. И липсата на иновации в тази област е странна“.

Той добавя, че идеята за интегриране на ЕСВД в Комисията има известна подкрепа, "а именно в кабинета на председателя на Комисията“. Не всички са убедени в това. "Мисля, че на Комисията това би се харесало много“, отбелязва четвъртият дипломат на ЕС по повод сливането на структурите, докато високопоставен представител на ЕСВД отхвърли тази идея по-рязко.

За Санчес Амора проблемът се състои не толкова в структурите, колкото в политическата воля. "Трябва да използваме факта, че има толкова много проблеми при вземането на решения, за да помислим сериозно за това: нека съберем Съвета, Парламента, Комисията и върховния представител, за да обсъдим това“, заявява той, като същевременно предупреждава да не се променят договорите.

Други смятат, че диагнозата е по-проста. "Основният проблем не се е променил, основният проблем на външната политика е единодушието“, обобщи един от високопоставените дипломати на ЕС. "Можете да създадете дори хиляда институции. Докато имате единодушие, системата никога няма да може да работи както трябва.“