Киев ударил значително руската петролна инфраструктура през 2026 г.

Руските сили извършиха масиран удар срещу Украйна с 546 дрона и ракети, включително 14 балистични ракети, в нощта на 17 срещу 18 май.

Украинските военновъздушни сили съобщиха, че руските сили са изстреляли 14 балистични ракети "Искандер-М"/ракети за противовъздушна отбрана С-400 от Ростовска област и окупирания Крим; осем крилати ракети "Искандер-К" от окупирания Крим; и 524 ударни дрона тип "Шахед", тип "Гербера" и тип "Италмас" и дронове-примамки тип "Пародия" от посоките на градовете Брянск, Курск и Орел; Милерово, Ростовска област; Приморско-Ахтарск, Краснодарски край; окупирания град Донецк; и окупирания Гвардейско, Крим, според данни на "Института за изследване на войната" (ISW).

Украинските сили са свалили четири крилати ракети "Искандер-К" и 503 дрона, 18 ракети и 16 дрона са поразили 34 места, а свалени отломки са паднали на 11 места към 08:30 местно време. Украинските военновъздушни сили отбелязаха, че ударите са били насочени предимно към град Днепър и Днепропетровска област. Украинският президент Володимир Зеленски съобщи, че руските удари са нанесли значителни щети на гражданската инфраструктура, както и към енергийната и жилищната инфраструктура.

Украинските власти заявиха, че руските сили са ударили град Одеса, включително кораб, собственост на Китай, който се е приближавал към пристанището.

Руските сили са ударили и гражданска и жилищна инфраструктура в Чернигов, Харков, Кировоград, Херсон, Одеса и Днепропетровска област и са ранили най-малко 33 цивилни, включително три деца.

През последните седмици Русия изстрелва по-голям брой балистични ракети от обичайното, вероятно за да се възползва от ограниченията на украинската противовъздушна отбрана в условията на глобален недостиг на прехващачи "Пейтриът".

Руската икономика продължава да усеща напрежението от натрупващите се ефекти от над четиригодишната война, съчетана с кампанията на Украйна за дълги удари срещу руската петролна инфраструктура. Руският министър на икономическото развитие Максим Решетников заяви в интервю за руското издание RBK на 18 май, че няколко фактора са подтикнали руското правителство да преразгледа очакванията си за растеж на БВП през предстоящия тригодишен период, включително недостиг на работна ръка и "външни условия" като продължаващите санкции срещу Русия и войната в Близкия изток.

Русия не очаква инфлацията да се ускори с растежа на икономиката, игнорирайки как недостигът на работна ръка подхранва инфлацията.

Решетников също така не призна как дългогодишните усилия на Русия за набиране на военни са отстранили много хора от цивилния пазар на труда и са влошили недостига на работна ръка. Русия вероятно ще продължи да страда от влошаващ се недостиг на работна ръка, тъй като дава приоритет на заместването на загубите си на бойното поле с нови попълнения, вместо на подкрепата и растежа на вътрешната си икономика.

Дългосрочната ударна кампания на Украйна срещу руската петролна инфраструктура продължава да изостря проблемите с ликвидността на Русия, свързани с неустойчивите разходи по време на войната.

Зеленски заяви на 18 май, че Службата за външно разузнаване на Украйна е получила руски документи, които оценяват, че Русия е трябвало значително да намали активните си петролни кладенци, като само една неопределена руска петролна компания е затворила 400 кладенци.

Зеленски заяви, че Русия е намалила рафинирането на петрол с поне 10 процента досега през 2026 г. и че Русия се затруднява с рестартирането на кладенци в сравнение с други държави производителки на петрол. Зеленски заяви, че данните на СВР показват, че 11 руски финансови институции се готвят за ликвидация и че други осем банкови институции не могат вътрешно да разрешат натрупаните си проблеми и трябва да привличат външни ресурси. Зеленски отбеляза, че дефицитът на федералния бюджет на Русия вече е почти 80 милиарда долара през първите пет месеца на 2026 г. Русия все повече се бори с проблеми с ликвидността, след като постоянно изчерпа ликвидните резерви на своя суверенен фонд, за да финансира войната, и прибегна до продажба на физическите си златни резерви.

Кремъл въведе икономически неоптимални политики, като например увеличаване на данъка върху добавената стойност (ДДС) през януари 2026 г., което вече има каскадни ефекти върху руската икономика, като увеличава размера на сивата (сенчеста) икономика на Русия и по този начин увеличава разходите за стоки и услуги, без да генерира желаните данъчни приходи.

Украинските сили значително увеличиха честотата, обхвата и интензивността на ударите срещу руската петролна инфраструктура от март 2026 г. насам, което оказа огромно въздействие върху руския износ на петрол и капацитета за рафиниране, подкопавайки способността на Русия да се възползва от увеличените скокове в световните цени на петрола.