Норвежко-румънският „Фиорд“ взе "Златна палма" в Кан за най-добър игрален филм

Норвежко-румънският филм „Фиорд“ на Кристиан Мунджиу беше обявен за най-добър игрален филм в основната конкурсна програма на 79-ия филмов фестивал в Кан.

Филмът бе удостоен със „Златната палма“, главната награда, на церемонията по закриването, която беше излъчена по France 2.

Втората най-висока награда, Голямата награда, беше присъдена на руския режисьор Андрей Звягинцев за филма му „Минотавър“.

„Das geträumte Abenteuer“ (Приключение в мечта) на немската режисьорка Валеска Гризебах спечели третата най-висока награда на фестивала - наградата на журито.

Французинът Валентин Кампан и белгиецът Еманюел Макия, които участваха в драмата за Първата световна война „Страхливец“, си поделиха наградата за най-добър актьор. Наградата за най-добра актриса беше присъдена на белгийската актриса Виржини Ефира и нейния японски колега Тао Окамото за ролите им във френско-японската социална драма „Изведнъж“ (Soudain).

Наградата за най-добър режисьор отиде при испанците Хавиер Амброси и Хавиер Калво за мелодрамата „Черният балон“ (La bola negra) с участието на Пенелопе Крус, и при полския режисьор Павел Павликовски за биографичния филм „Отечество“. Журито присъди наградата за най-добър сценарий на френския режисьор Еманюел Мар за драматичния му филм „Нашето спасение“ (Notre salut), посветен на френската съпротива по време на Втората световна война.

Призът за най-добър късометражен филм на фестивала отиде при „На враговете“ (Para los contrincantes) на аржентинския режисьор Федерико Луис. Руандската режисьорка Мари-Клементин Дусабеджамо спечели „Златната камера“, наградата, връчвана за най-добър режисьорски дебют, за драмата си „Деца на Бога“ (Ben'imana). Противно на очакванията, испанският режисьор Педро Алмодовар не получи никакви награди, въпреки че филмът му „Горчива Коледа“ (Amarga Navidad) беше номиниран за „Златната палма“, главната награда. В списъка с победителите липсваше и „Мулен“ (Moulin), филм на унгарския режисьор Ласло Немеш за френския национален герой и антифашистки подземен боец ​​Жан Мулен.

Филмовият фестивал се проведе в Двореца на фестивалите и конгресите в Кан от 12 до 23 май. Почетна „Златна палма“ за отдадеността им на киното бяха присъдени преди края на фестивала на новозеландския режисьор сър Питър Джаксън, създател на емблематичната трилогия „Властелинът на пръстените“ (2001-2003); популярната американска актриса и певица Барбра Стрейзънд, чиито заслуги включват главната роля в музикалната драма „Роди се звезда“ (1976); и нейния сънародник Джон Траволта, чиято кариера започва преди половин век с огнените му танцови изпълнения в емблематичния филм „Треска в събота вечер“ (1977).

„Да живее киното!“, провъзгласи Стрейзънд, обръщайки се към гостите на церемонията по закриването.

Тазгодишният фестивал бе белязан от отсъствието на холивудски блокбъстъри в основната конкурсна програма. Някои филмови критици отдават това на демонстративното оттегляне на Холивуд от Лазурния бряг, където филмите му отдавна не се борят за големи награди. В продължение на много години Холивуд се задоволяваше само с прожекции извън конкурса в Кан. Други смятат, че това представлява промяна на парадигмата във филмовата индустрия, където авторското кино привлича все по-голям интерес.

Първият филмов фестивал в Кан е трябвало да се проведе през септември 1939 г., но Втората световна война предотвратява провеждането му. Едва през 1946 г., година след края на конфликта, е организиран филмов конкурс на френския Лазурен бряг.

През последните 80 години ежегодният фестивал на Лазурния бряг е бил отменян само три пъти. През 1948 и 1950 г. поради бюджетен недостиг, а през 2020 г. заради пандемията от коронавирус.