Швейцария ще гласува план за ограничаване на населението до 10 милиона

Може ли една страна да постави фиксиран лимит на населението си? Това е въпросът, на който Швейцария ще отговори в неделя - 14 юни, когато гласоподавателите отидат до урните, за да вземат решение за предложение населението им да бъде ограничено до 10 милиона.

Този ход е подкрепен от дясната Швейцарска народна партия, която го описва като „инициатива за устойчивост“, насочена към облекчаване на натиска върху жилищата, обществените услуги и околната среда.

Швейцарското правителство, всички други големи партии, бизнес лидери и профсъюзи нарекоха предложението „инициатива за хаос“, твърдейки, че ще лиши болниците и хотелите от така необходимия персонал и ще навреди на трудно извоюваните отношения с Европейския съюз, оставяйки Швейцария, която не е членка на ЕС, изолирана в един много рисков свят.

Населението на Швейцария се увеличала бързо - през 2002 г. то е било 7,3 милиона, а днес - 9,1 милиона, 27% от които са чужденци.

Много избиратели са обезпокоени от претъпканите влакове, скъпите апартаменти и растящите разходи за здравеопазване.

Последните проучвания на общественото мнение показват, че повечето от гласуващите ще са "против", а именно 52%. Около 45% ще са "за" ограничаване.

Хелин Генис и Нилс Фийхтер имат доста общи неща, но техните диаметрално противоположни възгледи за ограничаване на населението на Швейцария са показателни за поляризирания характер на този референдум.

И двамата са млади местни политици от семейства на имигранти. Фийхтер е на 29, а Генис - на 31. Родителите на Хелин са от Турция, докато майката на Нилс е от Канада и той има двойно гражданство.

„Изгубихме контрол“, оплаква се Фихтер, който представлява Швейцарската народна партия в парламента на кантон Берн. „Неконтролираната имиграция води до това, че Швейцария вече не е Швейцария. Той вярва, че проблемите на Швейцария, които според него включват "недостиг на жилища, блокиран трафик, претоварени училища и напрегнати социални услуги", са пряк резултат от имиграцията.

Генис, който е социалдемократ, избран в градския съвет на Берн, отхвърля тези аргументи като изкупителна жертва. Тя казва пред BBC News: „Не мигрантите определят нивата на наемите. Не мигрантите повишават вноските за здравно осигуряване. Нито пък мигрантите вземат политически решения за жилища, инфраструктура или социални инвестиции.“

За гласоподавателите, които все още не са взели решение, ключов въпрос е как точно ще работи планът за "таван" на населението.

Поставянето на твърдо ограничение на броя на жителите не е мярка, която никоя друга страна е опитвала, въпреки че Китай, чрез вече изоставения си лимит за едно дете, се опита да забави растежа на населението.

Предложението на Швейцария гласи, че населението не трябва да надвишава 10 милиона преди 2050 г. и нарежда на правителството да предприеме мерки, след като бъде достигната цифрата от 9,5 милиона. Такива планове биха могли да включват ограничаване на броя на хората, получили убежище в Швейцария, и прекратяване на правата за събиране на семейството за чуждестранни работници.

Ако таванът от 10 милиона трябва да бъде постигнат, международните споразумения, които Швейцария е подписала, включително свободното движение на хора в ЕС, ще трябва да бъдат прекратени. Тази перспектива предизвика тревога в швейцарската бизнес асоциация Economiesuisse. Нейният главен икономист Рудолф Минш казва, че ако предложението бъде прието, Швейцария "може да се изправи пред предизвикателства в отношенията си с Европейския съюз".

Това е така, защото Брюксел отдавна предупреди страните извън ЕС, че не могат просто да избират предимствата на единния пазар на ЕС и да се измъкват от ангажименти като свободното движение на хора.

„ЕС все още е най-важният търговски партньор за Швейцария“, обяснява Минш, добавяйки, че е „в наш интерес да имаме стабилни и ясни отношения с нашия основен търговски партньор“.

Швейцарските работодатели също са притеснени от недостига на работна ръка и загубата на достъп до европейски набор от квалифицирани работници. Половината от всички, които работят в хотелите в Швейцария, са имигранти. Болниците и домовете за възрастни също разчитат на чуждестранни работници.

Швейцарската народна партия твърди, че имиграцията в Швейцария просто подхранва все по-голямо търсене на повече болнични легла и повече места в училищата и че ограничаването на имиграцията би облекчило натиска.

Противниците казват, че това е нереалистично, посочвайки, че 20% от населението на Швейцария сега е над 65 години. От младите работници и младите данъкоплатци се изисква да наемат персонал и да финансират нуждите на застаряващото население – а Швейцария не създава сама тези млади работници, предупреждават те.

За някои държави, като България например, където се наблюдава обратната тенденция - обезлюдяване, подобен референдум изглежда доста абстрактно. У нас, намаляващото население, води до редица проблеми, сред които най-острият е недостиг на работна ръка. През последните години българските работодатели настояват за по-лесен достъп на работници от трети държави заради недостига на кадри в строителството, туризма, транспорта и индустрията.