Невъзможна мишена! Защо руската ПВО не успява да спре украинските дронове?

Последната украинска атака срещу Московския нефтопреработвателен завод (МНПЗ) е била извършена по вече позната схема, използвана и при предишни удари срещу големи руски обекти от енергийната инфраструктура, смятат военни анализатори.

Според тях атаките обикновено започват с т.нар. "разузнаване с бой" - използване на голям брой дронове примамки и отвличащи вниманието безпилотни апарати. Целта не е незабавното унищожаване на обекта, а събиране на информация за разположението на противовъздушната отбрана, пусковите установки и уязвимите участъци в защитата.

След този първи етап обикновено следва основният удар, при който интензивността на атаката значително нараства.

Кметът на Москва Сергей Собянин съобщи на 18 юни, че руската противовъздушна отбрана е свалила близо 200 украински дрона. Руските власти не публикуваха данни колко безпилотни апарата са достигнали целите си, но според оценки на анализатори и видеозаписи от мястото на събитията между 15 и 20 дрона вероятно са преодолели въздушната отбрана.

Експертите отбелязват, че ефективността на противовъздушната отбрана в Московския регион срещу малки въздушни цели може да бъде оценена на около 90 процента, което според тях е сравнимо с резултатите на украинската противовъздушна отбрана срещу руските дронове "Геран".

В същото време анализаторите поставят въпроси относно ефективността на системите за непосредствена защита на стратегически обекти. На множество видеозаписи от Москва се чуват интензивна стрелба с леко стрелково оръжие и изстрелвания на зенитни ракети, които не успяват да поразят целите.

Специалисти посочват, че поразяването на малък дрон, движещ се със скорост около 200 километра в час, е изключително трудно дори на дистанции от няколкостотин метра, а на по-големи разстояния практически невъзможно с обикновено стрелково оръжие.

Причините за пропуските на съвременните зенитно-ракетни системи остават предмет на дискусии. Сред възможните обяснения се посочват ограничения в системите за насочване, използване на противоракети на пределно малки дистанции или други технически фактори.

Според експертите последните удари по Московския нефтопреработвателен завод потвърждават две основни тенденции във войната с дронове. Първата е, че никоя съществуваща система за противовъздушна отбрана не може да гарантира пълна защита срещу масирана атака с модерни безпилотни апарати. Втората е, че системите за защита от последна линия имат още по-ограничени възможности, а опитите за прехващане на дронове непосредствено преди удара могат да доведат до допълнителни щети на земята от падащи отломки или отклонили се ракети.

Ударът по МНПЗ е вторият срещу обекта през тази седмица и е част от най-мащабната атака с дронове срещу Московския регион за последните години. Според руските власти при нападението са били ранени 16 души.