Европейската комисия: Членството на Черна гора ще струва на ЕС около 3 млрд. евро

Присъединяването на Черна гора към Европейския съюз ще струва нетно около 3 млрд. евро на бюджета на ЕС през следващата многогодишна финансова рамка за периода 2028-2034 г. Това показва оценка на Европейската комисия, цитирана от Ройтерс, предава News.bg.

Според разчетите Черна гора ще внесе приблизително 500 млн. евро в бюджета на ЕС, а в замяна ще получи около 3,1 млрд. евро европейско финансиране.

От предвидените средства 277 млн. евро ще бъдат насочени към директни плащания и подпомагане на земеделските производители. Над 1 млрд. евро са предназначени за регионално развитие и развитие на селските райони, а 592 млн. евро - за дейности, свързани с управлението на миграцията.

Освен това Европейската комисия изчислява, че предприятията в Черна гора могат да получат до 523 млн. евро от новия Европейски фонд за конкурентоспособност, като окончателният размер ще зависи от резултатите в процедурите за кандидатстване.

Според високопоставен представител на Комисията нетната цена на присъединяването възлиза на около 3 млрд. евро, което означава приблизително едно евро допълнителен разход за всеки гражданин на ЕС за целия седемгодишен бюджетен период.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че предложеният финансов пакет представлява „още една конкретна стъпка към бъдещето на Черна гора в нашия съюз“ и подчерта, че европейските институции вече се подготвят за приемането на страната.

Предложението предстои да бъде одобрено от държавите членки, след което могат да започнат финансовите преговори с Подгорица. Въпреки че целевата дата за присъединяване остава 2028 г., европейски представители признават, че членство още от 1 януари същата година изглежда малко вероятно.

Европейската комисия оценява, че присъединяването на всички държави кандидати от Западните Балкани – Черна гора, Албания, Сърбия, Босна и Херцеговина, Северна Македония и Косово – би струвало нетно около 8 млрд. евро през следващия седемгодишен бюджетен период.

Черна гора остава най-напредналата държава в процеса на разширяване. Страната кандидатства за членство през 2008 г., получи статут на кандидат през 2010 г., а преговорите започнаха през 2012 г. Към юни 2026 г. тя е отворила всички 33 преговорни глави, като 16 вече са временно затворени.

През април Европейският съюз започна подготовката на договора за присъединяване - стъпка, която обикновено се приема като знак, че преговорният процес навлиза във финалната си фаза.

Пътят на Черна гора към Европейския съюз започна след обявяването на независимостта през 2006 г. След отделянето от държавния съюз със Сърбия страната се присъедини към НАТО през 2017 г. и постепенно се утвърди като най-подготвения кандидат за членство в ЕС сред държавите от Западните Балкани.

Процесът обаче беше белязан и от сериозни икономически предизвикателства. През 2014 г. Подгорица получи заем от близо 944 млн. долара от Китайската експортно-импортна банка за изграждането на автомагистралата Бар - Боляре. Проектът значително увеличи държавния дълг и породи опасения за зависимост от Пекин.

Макар Европейският съюз да отказа директно да изплати китайския заем, впоследствие Брюксел подкрепи страната чрез финансиране на инфраструктурни проекти и засилено икономическо сътрудничество, което допринесе за ограничаване на финансовия риск.

Политическият преход също изигра важна роля. След десетилетия управление на Мило Джуканович, чието управление беше свързвано както с евроатлантическата ориентация на страната, така и с обвинения в корупция и концентрация на власт, настоящите управляващи поставят акцент върху съдебните реформи, борбата с корупцията и изпълнението на критериите за членство.