Севернокорейски балистични ракети! Какво означава това за войната в Украйна

След като в продължение на близо година не бяха отчетени нови случаи на изстрелване на севернокорейски балистични ракети срещу Украйна, миналата седмица украинските власти съобщиха, че Русия отново е използвала такава ракета, посочва Ройтерс. Според президента Володимир Зеленски предварителната информация сочи, че при удара срещу село Радушне в Днепропетровска област е била използвана ракета севернокорейско производство.

Първата употреба на севернокорейски балистични ракети от Русия беше отчетена в края на 2023 г., когато Москва започна да получава оръжия от Пхенян в замяна за икономическа, техническа и политическа подкрепа, припомня Ройтерс. Според украинското военно разузнаване до началото на 2025 г. Северна Корея е доставила на Русия близо 150 балистични ракети от типовете КН-23 и КН-24. След лятото на 2025 г. обаче почти нямаше удари със севернокорейски ракети, което предизвика предположения, че руските запасите са били изчерпани или че Кремъл е предпочел да използва собствените си ракети "Искандер". Именно затова възобновяването на ударите със севернокорейски ракета сега предизвиква сериозен интерес сред военните анализатори.

Според източници на Ройтерс, близки до украинските военни, възобновяването на употребата на севернокорейски ракети вероятно означава, че Русия е получила нова партида от Пхенян. Това е важно не само заради самите боеприпаси, а и защото показва, че логистичният канал между двете държави функционира без сериозни затруднения въпреки международните санкции. Анализатори отбелязват, че подобни доставки трудно биха били възможни без значително разширяване на военното сътрудничество между двете страни, което през последните две години вече обхвана артилерийските боеприпаси, реактивните снаряди, балистичните ракети и дори изпращането на севернокорейски военнослужещи в подкрепа на руските операции.

На пръв поглед може да изглежда парадоксално, че Русия – една от водещите световни военни сили и държава с развита ракетна промишленост – разчита на севернокорейски оръжия, коментира Ройтерс. В действителност обаче причините за това са предимно прагматични. Кремъл продължава да засилва интензивността на комбинираните удари с ракети и дронове срещу украинските градове, като се стреми едновременно да изтощава противовъздушната отбрана и да оказва психологически натиск върху цивилното население. За подобна стратегия са необходими големи количества боеприпаси, а всяка допълнителна севернокорейска доставка позволява на Москва да съхранява част от собствените си запаси, като същевременно поддържа високо темпо на атаките.

Военните експерти обръщат внимание и на самите характеристики на севернокорейските ракети, посочва Ройтерс. Балистичните ракети КН-23 и КН-24 са сходни с руските "Искандер" и използват полубалистична траектория, която затруднява прехващането им. Въпреки че според предишни анализи на украинските власти тези ракети понякога имат проблеми с точността и надеждността, те все пак представляват сериозна заплаха, особено когато се използват в комбинация с руски ракети и голямо количество дронове. При подобни масирани атаки основната цел често не е абсолютната прецизност на всяка отделна ракета, а претоварването на украинската противовъздушна отбрана.

Някои анализатори смятат, че повторната поява на севернокорейските ракети е още един признак за начина, по който Русия постепенно адаптира своята военна икономика, отбелязва Ройтерс. Вместо да разчита изцяло на вътрешното производство, Москва все повече използва мрежа от външни доставчици – най-вече Северна Корея и Иран – за да компенсира наложените срещу нея санкции. Иранските дронове "Шахед" вече са се превърнали в постоянен елемент от руските въздушни атаки, а севернокорейските снаряди и ракети постепенно заемат подобно място в арсенала на Кремъл. По този начин Русия успява да диверсифицира източниците си на въоръжение и да намали риска от недостиг на определени видове оръжия.

От стратегическа гледна точка възобновяването на използването на севернокорейски балистични ракети изпраща и политическо послание, пише в. "Гардиън". То демонстрира, че подписаното през 2024 г. споразумение за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и Северна Корея постепенно придобива реално военно измерение. Докато първоначално сътрудничеството се изразяваше предимно в доставки на артилерийски боеприпаси, сега то обхваща все по-сложни оръжейни системи и вероятно се разширява към нови форми на военно-технически обмен. Това означава, че войната в Украйна все повече се превръща в полигон, където различни авторитарни държави тестват способността си да си сътрудничат въпреки международната изолация.

В същото време повторната поява на севернокорейските ракети не бива автоматично да се тълкува като доказателство, че Русия изпитва критичен недостиг на балистични ракети собствено производство, отбелязва изданието. По-скоро тя демонстрира стремеж на Москва да разшири набора от средства, с които може да води продължителна война на изтощение. В условията на конфликт, който продължава вече пета година, наличието на няколко независими източника за доставка на ракети може да се окаже не по-малко важно от увеличаването на собственото производство.

Една от непосредствените последици от възобновяването на използването на севернокорейски балистични ракети е допълнителният натиск върху украинската противовъздушна отбрана, посочва Асошиейтед Прес. Балистичните ракети са сред най-трудните за прехващане цели, а към момента единствените системи, доказали способност надеждно да унищожават подобни заплахи в Украйна, са американските системи "Пейтриът" (Patriot). Украинските власти нееднократно са предупреждавали, че броят както на системите, така и на ракетите-прехващачи, с които разполагат, е ограничен, докато Русия непрекъснато увеличава мащаба на комбинираните си въздушни удари с балистични и крилати ракети, както и с дронове. Всеки допълнителен източник на балистични ракети позволява на Москва по-лесно да поддържа този натиск за по-дълъг период от време.

Новите доставки са от значение и по друга причина – те предоставят на Северна Корея възможност да усъвършенства собствените си ракетни програми, пише в. "Файненшъл Таймс". Още през 2024 г. украински официални представители съобщиха, че точността на севернокорейските ракети, използвани от Русия, постепенно се подобрява. Това породи спекулации сред западните анализатори, че Пхенян използва бойните действия в Украйна като своеобразен полигон за тестване на оръжия в реални бойни условия. Данните, които могат да бъдат събрани след всеки удар – за надеждността, точността и поведението на ракетите срещу съвременни системи за противовъздушна отбрана – са изключително ценни за по-нататъшното развитие на севернокорейските оръжейни програми.

Това превръща военното сътрудничество между Москва и Пхенян в процес, от който печелят и двете страни, посочва изданието. Русия получава необходимите боеприпаси и ракети, които ѝ позволяват да поддържа високо темпо на ударите срещу Украйна. Северна Корея, от своя страна, получава приходи, достъп до руски технологии и практически боен опит, който трудно би могла да придобие по друг начин. Американски и южнокорейски официални представители неведнъж са предупреждавали, че обменът вероятно включва не само оръжия срещу горива или храни, а и технологии, свързани със сателити, ракетни двигатели, противовъздушна отбрана и други чувствителни области.

Задълбочаването на това сътрудничество поставя и сериозни въпроси пред международния режим на санкции, пише сп. "Икономист". В продължение на години Съветът за сигурност на ООН приемаше резолюции, които забраняват на Северна Корея да изнася балистични ракети и свързани с тях технологии. Сега обаче една от постоянните страни членки на Съвета – Русия – е обвинявана именно в получаването на такива доставки. След като през 2024 г. Москва блокира подновяването на мандата на експертната група на ООН, наблюдаваща спазването на санкциите срещу Пхенян, международната общност разполага с още по-малко механизми за проследяване и документиране на подобни нарушения. Според анализатори това отслабва ефективността на санкционния режим и създава опасен прецедент за бъдещи конфликти.

Наред с непосредственото влияние върху войната в Украйна, сътрудничеството между Русия и Северна Корея има и по-широкообхватни геополитически последици, посочва "Файненшъл Таймс". То се вписва в постепенното формиране на мрежа от страни, които си сътрудничат в сферата на сигурността въпреки западните санкции. В различна степен в тази група попадат още Иран, Беларус и, според някои анализатори, отделни китайски компании, обвинявани от Запада, че доставят стоки с двойна употреба. Макар че тези страни имат различни интереси, войната в Украйна показа, че те могат да изграждат взаимноизгодни механизми за обмен на технологии, суровини и военно оборудване. Тази тенденция все повече обезпокоява западните столици, защото предполага, че конфликтът вече оказва влияние далеч извън европейския театър на военните действия.

За Украйна възобновяването на севернокорейските доставки на балистични ракети означава, че натискът върху нейната противовъздушна отбрана вероятно ще остане висок и през следващите месеци, отбелязва АП. За западните съюзници това е още един аргумент в полза на ускорените доставки на системи "Пейтриът", ракети прехващачи и други средства за противовъздушна отбрана. За Северна Корея пък войната се превръща във възможност да укрепи собствените си военни способности и международната си позиция чрез стратегическото си партньорство с Русия.

В крайна сметка информацията, че Русия отново е започнала да използва севернокорейски балистични ракети има значение, което надхвърля чисто военния аспект, коментира "Файненшъл Таймс". Тя е признак, че Москва продължава успешно да компенсира част от ограниченията върху собственото си военно производство чрез външни доставки, докато Пхенян получава безпрецедентен достъп до боен опит и вероятно до руски технологии. Същевременно това развитие подчертава колко трудно става ограничаването на военните способности на страни, които са готови да изграждат паралелни мрежи за сътрудничество извън съществуващите международни механизми. Ако тази тенденция се запази, тя няма да промени сама по себе си хода на войната, но може да удължи конфликта, да увеличи цената му за Украйна и да направи още по-сложно намирането на устойчиво политическо решение, заключава изданието.