Глобално затопляне! Китай започва редовни контейнерни превози до Европа по Северния морски път

Русия е издала разрешения на седем китайски транзитни кораба да преминат по Северния морски път през Арктика към Европа, съобщи в петък руската държавна корпорация "Росатом", която управлява маршрута. тя е цитирана от "Ройтерс".

Китайската контейнерна компания Sea Legend Shipping планира да открие първата редовна контейнерна линия между Китай и Европа по Северния морски път, заяви генералният директор на "Росатом" Алексей Лихачов.

За разлика от досегашните контейнерни превози по маршрута, които са били предимно експериментални или единични, програмата за 2026 г. предвижда редовна линия с отплаване на кораб всяка седмица през навигационния сезон, посочи Лихачов.

Москва от години се стреми да превърне Северния морски път в реална алтернатива на маршрута през Суецкия канал. Основните препятствия досега са сезонният морски лед, необходимостта от специално оборудвани кораби и ледоразбивачи, по-високите застрахователни и експлоатационни разходи и сравнително слабата пристанищна инфраструктура по арктическото крайбрежие.

Глобалното затопляне постепенно отваря Арктика за корабоплаване

Възможността Северният морски път да се използва все по-интензивно е пряко свързана и с климатичните промени. Арктика се затопля значително по-бързо от средното за планетата, а площта и дебелината на морския лед намаляват. Според Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ (NOAA) през 2023 г. средната площ на арктическия морски лед през септември е била с 43% по-малка спрямо стойността, изчислена по тенденцията от 1979 г. насам. Периодът, през който арктическите води могат да се използват за корабоплаване, се разширява както през пролетта, така и през есента.

Това обаче не означава, че Северният морски път вече е свободен от лед. Условията се променят значително от година на година и дори през лятото отделни участъци могат да останат блокирани. През 2024 г. например ледът в Чукотско и Източносибирско море се задържа до края на август и забави отварянето на маршрута. Затова ледоразбивачите, корабите с подходящ леден клас и точните ледови прогнози продължават да бъдат ключови за безопасното плаване.

Защо маршрутът минава покрай Русия

Причината Северният морски път да бъде практически руски арктически коридор е географска. Той следва северното крайбрежие на Евразия - от Карско море покрай Сибир през моретата Лаптеви, Източносибирско и Чукотско море до Беринговия проток.

Маршрутът преминава през комбинация от руски вътрешни води, териториално море и изключителна икономическа зона, а не изцяло през руски териториални води. Това разграничение е важно. Териториалното море по международното морско право достига до 12 морски мили от изходните линии на брега. По-навътре Русия има изключителна икономическа зона, в която притежава определени суверенни права върху ресурсите, но това не е руска държавна територия в същия юридически смисъл.

Особеност на Северния морски път е огромният брой руски арктически острови и архипелази - Нова Земя, Северна земя, Новосибирските острови и други. Те образуват естествени проливи между континента и островите, през които преминават удобните за корабоплаване трасета. Именно това поставя голяма част от практически използвания маршрут непосредствено до руската територия.

Докъде всъщност стига Русия в Арктика

Често срещаните карти, на които руската част от Арктика изглежда като огромен сектор, стигащ почти до Северния полюс, могат да създадат погрешното впечатление, че цялото море в този сектор принадлежи на Русия.

Морските граници не се определят просто чрез прокарване на линии от крайните точки на руското крайбрежие към Северния полюс. Според Конвенцията на ООН по морско право първо се определят изходните линии по крайбрежието. От тях се измерват 12 морски мили териториално море, а след него може да има изключителна икономическа зона до 200 морски мили.

Отделен въпрос е континенталният шелф. Русия претендира за права върху морското дъно и отвъд 200-милната зона, включително в части от Централна Арктика. Подобни претенции се обосновават с геоложката връзка на подводни структури с континенталния шелф. Но правата върху разширения континентален шелф са преди всичко права върху дъното и неговите природни ресурси - те не превръщат автоматично водата над него в руски териториални води.

Затова Северният полюс не е част от руските териториални води и руската морска граница не представлява просто триъгълник, завършващ при полюса.

Ново значение след кризата в Персийския залив

Според Лихачов Северният морски път придобива глобално значение и заради влошаването на обстановката в Персийския залив и нарасналата логистична и политическа несигурност.

При търговията между Североизточна Азия и Северна Европа арктическият маршрут може да бъде чувствително по-кратък от пътя през Индийския океан, Суецкия канал и Средиземно море. Но той все още не може напълно да замени Суец - най-вече заради сезонността, леда, ограниченията за някои кораби и необходимостта от специализирана инфраструктура.

Именно затова решението за ежеседмична китайска контейнерна линия е по-значимо от отделните плавания, извършвани досега. Ако програмата бъде реализирана по план, 2026 г. може да се окаже моментът, в който Северният морски път започва да преминава от експериментален транзитен коридор към редовен търговски маршрут между Китай и Европа.