Сушата превзема Ирак: Северът се изправя пред нов враг след "Ислямска държава"

Близо десетилетие след разгрома на "Ислямска държава" в Ирак селата в северната част на страната се изправят пред нов, този път тих враг - сушата, причинена от климатичните промени, пише The Guardian, предава News.bg.

"Днес проблемът не е само "Ислямска държава". Проблемът е водата. Работните места. Бъдещето", казва 62-годишният Раджаб Мохамед, кмет на село Фака в провинция Синджар, докато стои сред руините му.

Въпреки че битката с "Ислямска държава" е приключила, тази със сушата и занемаряването тепърва започва, а времето не работи в полза на местните жители. В региона изоставените къщи вече са повече от обитаваните.

Преди началото на войната през август 2014 г. във Фака са живели около 150 семейства. След това "Ислямска държава" убива хиляди представители на язидската общност в района, а ООН определя извършеното като геноцид. Село Фака и съседното Кубк не са пряко засегнати от убийствата, но остават разрушени. Само около 20 семейства се завръщат.

Останалите се установяват другаде, най-вече заради липсата на възстановяване, работни места и основни услуги в регион, където климатичната криза прави традиционния селски поминък, включително земеделието, все по-несигурен.

"Хората питат защо семействата не се връщат. Отговорът е прост. Къде да живеят? Как да си изкарват прехраната?", казва Акил Рида от Кубк.

През това лято температурите в Синджар се доближиха до 50°C. По прогнози на иракските власти до 2050 г. средната годишна температура в страната ще се повиши с 2,5°C, а броят на дните с екстремни горещини ще нарасне с 24 годишно.

Според ООН Ирак е сред най-засегнатите страни в света по отношение на намаляващата наличност на вода и храна и екстремните горещини.

Продължителните суши намаляват селскостопанското производство, валежите стават все по-непредсказуеми, а летата – по-горещи и по-продължителни. Ако настоящите тенденции се запазят, до 2035 г. Ирак ще може да задоволява едва 15% от нуждите си от вода, предупреди специалният представител на ООН за страната.

Повече от 186 000 души са били разселени в Ирак по климатични причини към септември 2025 г., сочат данни на Международната организация по миграция, цитирани от The Guardian.

В друго село – Тал Джаду Бахджат, преди войната са живели над 200 души. Днес са останали едва 50. Къщите са разрушени и така и не са били възстановени. Пътищата са неасфалтирани, а електроснабдяването е непостоянно.

"Хората не си тръгнаха, защото са искали", казва пред британската медия Бахджат Отман Хасан. "Тръгнаха си, защото вече не можеха да живеят тук."

Най-голямото безпокойство вече не са невзривените боеприпаси, останали след прогонването на "Ислямска държава", а нивото на подпочвените води, което продължава да спада всяка година.

"Преди години можеше да се стигне до вода на около 10 метра дълбочина", казва Хасан. "Днес трябва да сондираме до около 25 метра. С всяка изминала година това става все по-скъпо."

Недалеч от Тал Джаду, в село Ал Саджа вече не е останал нито един постоянен жител. Преди войната там са живели 37 семейства. Оцелелите 24 къщи са тежко повредени, а магарешки бодил е превзел дворовете, руините и нивите в целия регион.

"Всички заминаха за Тал Афар", казва 43-годишният Асеф Хасан Али пред The Guardian. Той е един от малкото, които се връщат в селото. Живее в Тал Афар, но по време на земеделския сезон отсяда в каравана, паркирана в края на селото, близо до нивите, които все още обработва.

"За семействата е невъзможно - всичко беше разрушено от бомбардировки, никой не може да живее тук."

Наскоро градината на Смаин, жител на друго село - Казал Кую, е изгоряла напълно, след като искра подпалила сухата растителност.

Селата не губят само жители, а цяло поколение, пише британската медия. Броят на учениците намалява всяка година, а онези, които завършват средно образование, рядко се връщат след университета.

Други директно избират работа в строителството в Мосул или Ербил, където заплащането, макар и скромно, е по-сигурно от доходите в земеделието.

"Почти всичките ми приятели искат да заминат. Понякога и аз искам да си тръгна. Но ако замина, кой ще помага на родителите ми?", казва Смаин.