"Новата" Сирия: само за богатите?

Храни, бензин, транспорт – всичко в Сирия поскъпва главоломно. Хората вече не просто ограничават разходите си, а са принудени да мислят само как да оцелеят. В същото време правителството обявява добри новини. Но за кого?

Канан Абдула е шофьор в сирийската столица Дамаск от около 12 години, но - подобно на мнозина с неговата професия - изпитва трудности да свърже двата края след последното поскъпване на горивата в Сирия. "В края на деня не ти остава почти нищо", споделя той пред ДВ. "Можеш само да заредиш резервоара отново, но как да си купиш храна? Ами ако трябват пари за ремонт на колата?", оплаква се той.

И други изпитват същите тревоги. „Хората се тревожат как да стигат до работа и как да се прибират вкъщи, защото транспортът им отнема почти половината заплата“, добавя Камар Касум от Дамаск, майка на три деца.

В средата на септември сирийското правителство повиши цените на всички видове горива. Най-голямо бе поскъпването при дизела – с 40%. Министерството на енергетиката се аргументира с тенденциите на световните пазари, а също и с недостига на вътрешния пазар.

Най-мащабните протести от времето на Асад насам

Тази мярка предизвика едни от най-мащабните протести в Сирия откакто диктаторският режим на Асад беше свален в края на 2024 г. Въпреки че цените на горивата все още са сравними с тези в другите страни от региона, сирийците изпитват затруднения поради по-ниската си покупателна способност, казват експертите. Демонстрантите изгаряха гуми, блокираха пътища и призоваваха за отстраняването на политиците, които смятат за отговорни.

Протестите утихнаха, след като сирийското правителство отмени някои промени и обяви планове за субсидиране на дизеловото гориво за отопление, селското стопанство и промишлеността. Поскъпналите горива обаче са само един от факторите, които засилват инфлационния натиск. Сирийският център за политически изследвания посочва, че цените са се повишили с почти 25% между юли 2025 г. и юли 2026 г. Притеснително е, че най-сериозният ръст - около 37% - засяга „най-необходимите разходи“ – за жилище, вода, ток и газ.

„Няма никаква разумна връзка между доходите на хората в Сирия и цените, които те плащат", коментира за ДВ Алаа Сандиян, архитектка от Дамаск. А майката на три деца Камар Касум добавя, че вече не е достатъчно хората да ограничат разходите си за несъществени неща – сега им се налага да мислят изключително и само за прехраната.

Икономически растеж - но за кого?

Всичко това се случва въпреки множеството на пръв поглед добри новини за сирийската икономика. Редовно се появяват съобщения за международни инвестиции и проекти на стойност от милиарди долари, а в изказването си на Арабския медиен форум в Дубай във вторник сирийският президент Ахмед аш Шараа прогнозира, че икономиката на страната ще нарасне до 50 милиарда долара през тази година – с около 20 милиарда повече, отколкото през 2024 г.

Но този толкова възхваляван просперитет някак си не достига до обикновените сирийци, повече от две трети от които все още живеят в относителна бедност, сочат данните на ООН.

Нова Сирия за „богатите“

Архитектката от Дамаск Сандиян споделя, че е трудно да се каже кой печели от икономическото развитие. „При много от проектите, които се обявяват сега, не виждаме нищо да се случва на практика – липсва каквото и да е въздействие върху реалния живот. Имам усещането, че тези проекти са насочени към конкретна социална група: заможната класа. Не съм сигурна, че те са за всички хора.“

И не само тя мисли така. Съществуват множество критики относно посоката на икономическото развитие в Сирия, както и опасения, че то може да донесе полза най-вече на богатите. По-радикално настроени антиправителствени активисти насочиха вниманието към луксозните часовници, с които се появяват някои сирийски политици. Обвиняват ги в „капитализъм на шуробаджанащината“, а критици допускат, че правителството пренасочва средства към армията, за да гарантира собствената си власт. Никое от тези обвинения не е потвърдено от независим източник.

Критики обаче идват и от по-умерените среди. В статия от август сирийското издание „Ал Джумхурия“ разгледа обявените в страната мащабни проекти за недвижими имоти на стойност милиарди долари. Те се състоят предимно от затворени жилищни комплекси и луксозни апартаменти. На фона на сериозната жилищна криза в страната изданието се пита кой всъщност ще може да живее в тези комплекси.

"Неолибералните" политики са неподходящи

Съществуват опасения, че се повтарят стари модели. „Докато определени съществуващи форми на корупция и извличане на ресурси се видоизменят, се появяват нови канали за облагодетелстване... макар и с нови печеливши и губещи“, се посочва в анализ, публикуван тази седмица от сирийския мозъчен тръст Etana.

Наблюдатели отбелязват, че реформите в неолиберален стил, към които сирийското правителство се е насочило в момента, само ще задълбочат този проблем и в дългосрочен план ще доведат до същите социални проблеми, които доведоха до революцията в Сирия през 2011 г.

Когато новото сирийско правителство пое властта в края на 2024 г., обикновените сирийци бяха склонни да му дадат шанс. Ежемесечните социологически сондажи на списание „Syria in Transition" обаче показват, че търпението започва да се изчерпва: едва 13% от анкетираните смятат, че правителството прави достатъчно за справяне с рязко поскъпващите енергия и храни, докато 66% определят тези усилия като недостатъчни, отбелязва изданието.

Нужда от по-добро управление

„Новите лидери на страната се опитват с шокова терапия да либерализират икономиката, без обаче да вземат предвид това, че повечето сирийци са бедни и уязвими", написа в списание „Foreign Affairs“ Сам Хелър, анализатор от базирания в Ню Йорк аналитичен център „Century International“.

За промяна на курса на правителството призовава в онлайн интервю за ДВ и Карам Шаар, директор на „Karam Shaar Advisory“ - базирана в Нова Зеландия консултантска фирма с фокус върху сирийската икономика. Той признава, че част от действията на новите власти са били необходими след края на войната, но сега са нужни повече прозрачност, експертиза и по-добро управление.

„Мисля, че те започват да осъзнават това, и все още тая известна надежда, че това наистина ще се случи“, добавя Шаар.