Германия иска черното злато от Казахстан да замести прекратените руски доставки

Казахстан иска в бъдеще да доставя повече петрол на Германия. Целта на Берлин е черното злато от средноазиатската страна да замести прекратените руски доставки. Новината съобщиха лидерите на двете страни в сградата на Канцлерството в германската столица, но повече подробности за намеренията им засега не са известни, предаде БТА.

„Предвиждаме да увеличим доставяните количества и обеми и желаем и в бъдеще да останем надежден партньор на Германия в областта на доставките на петрол“, каза президентът Касъм-Жомарт Токаев на обща пресконференция с германския канцлер Фридрих Мерц в Берлин. Казахстан още отпреди това е един от най-важните източници на нефт за Федералната република, отбелязва ДПА.

Мерц подчерта интереса към казахстанския петрол като възможен „заместител на нефта, който вече не получаваме от Русия“. Германия иска да „разнообрази източниците си на доставки, като Казахстан играе ролята на ключов елемент в това направление“, посочи канцлерът. И двамата политици обаче не разкриха подробности какво планират.

АЛТЕРНАТИВЕН ИЗТОЧНИК ЗА РАФИНЕРИЯТА В ШВЕТ

След като Германия спря да купува руски петрол, казахстанският нефт служеше основно като алтернатива за доставките за рафинерията ПЦК (PCK, бившия Нефтохимически комбинат „Швет“ от времето на ГДР) в балтийския град Швет в провинция Бранденбург. Към началото на тази година петролът от Казахстан съставляваше около една пета от преработваното от рафинерията черно злато. През май Русия реши да спре преноса на казахстански петрол по тръбопровода „Дружба“. Тогава рафинерията потърси алтернативни източници, преди всичко през територията на Полша.

Рафинерията ПЦК в Швет не получава руски петрол от 2023 г. Петдесет и четири процента от собствеността на нефтопреработвателния завод принадлежи на германските дъщерни дружества на руския държавен концерн „Роснефт“, които заради агресивната война на Русия срещу Украйна са поставени под особено управление от федералното правителство.

Токаев каза при посещението си в Германия, че Казахстан настоява на „принципа за уважение на териториалната цялост на всяка страна“. В същото време той изтъкна „отличните си отношения“ с руския президент Владимир Путин. „Каквото и да се случи в Украйна, никога няма да забравим, че Русия и Украйна са наши приятели“, заяви Токаев.

Казахстан и Русия имат 7500-километрова обща граница. Двете страни са съюзници, но Астана в нито един момент не даде сигнал, че подкрепя офанзивата на Москва. През юли Токаев призова Путин да сложи край на бойните действия.

КАЗАХСТАН КАТО АРЕНА НА ПРОТИВОБОРСТВО МЕЖДУ ВЕЛИКИТЕ СИЛИ

Казахстан е разположен между Русия и Китай. Страната поддържа тесни връзки и с двете страни, но иска да използва природните си богатства и стратегическото си географско местоположение, за да стане по-суверенна, което поражда нужда от поддържане на сложен външнополитически баланс, отбелязва „Дойче веле“.

Казахстан векове наред е част от Руската империя, а по-късно и от Съветския съюз. През 20 в. страната е полигон за ядрени изпитания, а също и отправна точка за полета на първия човек в Космоса: Юрий Гагарин излита на мисията си в околоземната орбита от космодрума Байконур. Казахстан и до днес поддържа тесни връзки с Русия, която е неговият най-голям търговски партньор, припомня „Дойче веле“.

Но Казахстан задълбочава и отношенията си с Китай, който инвестира милиарди в съседната страна в рамките на своя мащабен проект за инфраструктурно строителство „Нов път на коприната“. Тези вложения се съсредоточават основно в така наречения Среден коридор, който и двете страни биха могли да използват като алтернативен път към Европа, в случай че традиционните търговски маршрути – като Ормузкият проток – бъдат блокирани.

Агресивната война на Русия срещу Украйна затвърди още повече казахстанския завой към Китай, отбелязва „Дойче веле“. Същевременно Казахстан стана още по-важен за Русия като съюзник, например защото може да играе ролята на търговски посредник за доставките на ембаргови стоки. Казахстан се стреми да поддържа добри отношения и с Москва, и с Пекин, без да става зависим от тях. Тоест по същество политиката на Астана остава баланс между сложните интереси на двата големи съседа, се казва в коментара на „Дойче веле“.