Франция на нокти: Макрон обвини крайната левица

Президентът на Франция Еманюел Макрон обяви, че през следващите дни ще бъдат забранявани протести, организирани от групи без „легитимна власт“, след едни от най-тежките безредици в страната от години. Той обвини ултралеви групи и вандали за насилието, грабежите и нападенията срещу обществени сгради през уикенда.

„В събота имахме политически и подстрекателски действия на ултралеви групи, чиято цел е да свалят Републиката“, заяви Макрон след заседание с ръководители на службите за сигурност и министри. По думите му организираните от профсъюзи демонстрации ще могат да се състоят, но местните власти ще им предлагат алтернативни маршрути извън градските центрове, за да бъдат защитени магазините и обществените сгради.

В четвъртък парижки административен съд отмени забраната за демонстрация в столицата. След решението хиляди хора се събраха мирно в югоизточната част на Париж при засилено полицейско присъствие. Организаторите подписаха документ, с който поеха ангажимент протестът да остане на едно място заради опасенията от насилие.

Нови забрани преди протестите в събота

Забрани бяха въведени за протести в Лион и Марсилия, а местните власти в други градове също предупредиха за ограничения. В Париж студентски протест първоначално беше забранен, но впоследствие получи разрешение. Част от метростанциите в центъра на столицата останаха затворени заради опасения от нерегламентирани събирания.

Студентският съюз UNEF призова за демонстрации в събота, а движението на жълтите жилетки подаде заявление за шествие през центъра на Париж. То се появи през 2018 г. заради увеличаването на цените на горивата и по-късно се превърна в широко движение срещу политиката на Макрон. Профсъюзът CGT също се очаква да се включи в протестите.

Министърът на правосъдието Жерал Дарманен заяви, че иска временно да бъдат ограничавани избирателните права на хора, които нарушават забрани за участие в демонстрации. Той предложи и ограничения върху достъпа до социални мрежи за лица, свързани с насилие, грабежи или нападения срещу полицаи. По данни, цитирани от „Ал Джазира“, след безредиците са били задържани най-малко 2700 души, като 217 вече са били осъдени и лишени от свобода, а около 1000 са били привлечени към наказателно преследване.

Безредиците засегнаха бизнеса и финансите

Магазини в центъра на Париж започнаха да закриват витрините си с плоскости. Френската луксозна група „Ермес“ засили охраната на обектите си, а организаторите на международния панаир Art Basel Paris отмениха всички прояви през уикенда. Лувърът, музеят Орсе и музеят „Пикасо“ също трябваше да останат затворени в събота.

На 17 октомври протести срещу високите разходи за живот прераснаха в сблъсъци, грабежи и палежи в няколко френски града. При нападение с палеж срещу кметството в Лимож са задържани двама души. В някои засегнати райони бяха въведени вечерни ограничения, а третата поредна нощ с местен полицейски час премина без сериозни инциденти.

Безредиците увеличиха и напрежението на финансовите пазари. Рисковата премия по френския държавен дълг спрямо германските облигации достигна най-високото си ниво от 15 години, а доходността по 10-годишните френски облигации се повиши до 5,14 процента - най-високото равнище от юли 2002 г.

Премиерът Себастиен Льокорню заяви, че за събота се подготвя мащабна операция за сигурност. Протестите започнаха с ученически искания за повече персонал, по-добре финансирани училища и промени във висшето образование, но постепенно прераснаха в по-широко движение срещу високите разходи за живот. Това се случва само месеци преди президентските избори, на които ще бъде избран наследникът на Макрон.

Източници: reuters.com, apnews.com, 1-e8259.azureedge.net