3 ноември 1839 г.: Султанът дава равни права и свободи на всички народи в Османската империя

На 3 ноември 1839 г. в Цариград е провъзгласен Гюлханският хатишериф – султанският ферман, с който започва периодът на Танзимата в Османската империя. Документът е издаден от султан Абдулмеджид I, а в Гюлхане е прочетен от Мустафа Решид паша, един от основните двигатели на реформаторската политика.

Церемонията се състои в Гюлхане, днешен Истанбул, пред представители на османската власт, духовенството, дипломатическия корпус, християнските общности и градския еснаф. Султанът наблюдава събитието от Гюлханския павилион. След прочитането на фермана са дадени артилерийски салюти и са принесени жертви.

Какво обещава султанският ферман

В центъра на документа са поставени три въпроса – сигурността на живота, честта и имуществото; редовното определяне и събиране на данъците; както и въвеждането на правила за набирането на войници и продължителността на военната служба.

„Гаранциите, които ще дадат на нашите поданици пълна сигурност на живота, честта и имотите им“, гласи една от основните постановки на фермана.

Гюлханският хатишериф критикува и системата илтизам. При нея събирането на данъците в дадена област се предоставя срещу заплащане на частни откупвачи, което често позволява на местни управители да изискват повече от определеното. Ферманът предвижда данъците да се определят според състоянието и възможностите на поданиците.

Документът постановява още обвиненията да се разглеждат публично, а никой да не бъде лишаван от живот без съдебно решение. Забранява се и конфискуването на имотите на осъден човек за сметка на неговите невинни наследници.

Реформа след криза

Провъзгласяването идва в момент, когато империята е изправена пред тежки военни и финансови проблеми. На 24 юни 1839 г. османската армия претърпява поражение от силите на египетския управител Мехмед Али паша при Низип. Седмица по-късно умира султан Махмуд II, а на престола се възкачва неговият син Абдулмеджид I.

Новият султан наследява държава, която се нуждае от по-централизирана администрация, по-редовни приходи и модернизирана армия. Гюлханският хатишериф е опит тези цели да бъдат обвързани с правни гаранции за населението. В него изрично е посочено, че обявените права се отнасят до всички поданици независимо от религията им.

Ферманът не създава конституционен режим и не премахва веднага различията между религиозните общности. По-широкото провъзгласяване на равенството между мюсюлмани и немюсюлмани идва с Хатихумаюна от 1856 г. Въпреки това актът от 1839 г. остава основополагащ документ на османската модернизация и дава името на Танзимата – период, свързван с промени в управлението, финансите, армията и правото.

Източници: istorianasveta.eu, islamansiklopedisi.org.tr