Ще има ли схизма от Крит в православието

На гръцкия остров Крит започна Всеправославния събор, който ще продължи до 27 юни 2016 г.

След близо шест десетилетия подготвяне в него не участват българската, грузинската, руската и антиохийската православни църкви. Монасите от Света гора в специално писмо също са изказали критична позиция. Дори при отсъствието само на една от 14-те поместни православни църкви съборът губи статута си на Всеправославен и решенията му не са задължителни, отбелязва в. "Вима".

Румънският патриарх Даниел, която е втората по големина православна църква според броя на вярващите след Руската православна църква, призова за единство и заяви, че единственият начин за решаване на разногласията, е диалогът, предаде „Адевърул“.

Гръцките медии обаче са единодушни, че висшият форум на православния свят показва дълбокото разделение, което е настъпило между руската църква и вселенската патриаршия.

Ще има ли схизма от Крит в православието?

Това е основният въпрос, който все по-често може да се чуе сред коментарите в гръцките медии.

Вселенският патриарх Вартоломей, който е и също глава на Гръцката православна църква, реши, че Светият и Велик събор ще премине по план с останалите девет църкви.

Анализатори твърдят, че ходът на патриарх Кирил да се въздържи от участие в Крит показва, че има борба за власт между двамата патриарси, а впоследствие и между двете църкви. Говори се, че патриарх Вартоломей е заявил пред приближени, че Кирил иска да се превърне в Третия Рим, защото той се чувства силен, пише в. "Ефимерида".

Борбата между двамата духовни водачи има и политическо измерение като Гърция представлява Запада, а Русия стои срещу Запада. Въпросът за Украйна само е увеличил напрежението. Междувременно украинските депутати призоваха вселенския патриарх да даде на украинската църква автокефалност.

Експертите също така отбелязват тясната връзка между патриарх Кирил и руския президент Владимир Путин. От друга страна,

Вартоломей има тесни връзки с Белия дом,

чрез архиепископ на Америка Димитриос и гръцко-американската лоби.

Масло в огъня наливат и спекулациите, че войната между патриарсите ще има последствия и за по-малките църкви. Наблюдателите посочват, че Константинопол е по-либерален, отколкото нелиберална Москва. Вартоломей иска православната църква да достигне до повече хора, а Кирил е срещу западните ценности и хомосексуалността.

Под ръководството на Вартоломей, Цариградската патриаршия успяла да се отвори пред света и дa се утвърди като морален авторитет.

Раздорът между руската и гръцката църква е виден и в Украйна. Киевската патриаршия смята, че е налице основание за създаване на местна автокефална църква. От друга страна Московската патриаршия повдига претенции над конкретни манастири и църковни общности в Украйна. С това си действие тя по-скоро събужда позабравени практики от дните на Съветския съюз.

Украинският президент Петро Порошенко наскоро призова Константинопол да признае патриаршията в Киев. Въпреки това,

влиянието на Вартоломей е ограничено в сравнение със силата на Кирил,

който има 100 милиона вярващи. Вартоломей може да е главата на православната църква, но Кирил притежава нейното тяло.

По отношение на Светия и Велик събор, няколко патриарси изразиха своето несъгласие за избрания ред на сядане. Докато гръцките организаторите искат да имат Вартоломей начело на масата, но другите патриарси се оплакват от тези „папски практики“, които са в разрез с принципа на равенство между църквите.

По чисто религиозни въпроси,

патриарсите не са съгласни върху съдържанието на някои документи,

които синодът ще трябва да обсъдим и обнародва, включително и този за връзката между православните църкви и други християнски деноминации.

Въпреки това Синодът ще продължи, както е планирано, тъй като патриарх Вартоломей е единственият, който има право да отложи или да го отмени.