Гърците закъсаха и за храна

Призив за помощ отправи днес неправителствената организация Лекари на света, която удари камбанката за опасността от поява и задълбочаване на хуманитарната криза в Гърция през следващите зимни месеци.

След ръста на броя на гърците, които посещават здравните служби на Лекари на света в Атина, Солун, Перама и Хания, тъй като са загубили работата си и достъпа до здравни услуги, сега много голяма част от тях са заплашени от липса на храна, пише GRReporter.

„В разговорите ни с тези хора бяхме шокирани от това, че много от тях търсят храна. Правят го по много достоен начин, но е факт, че го правят. Затова решихме да отправим призив към всички, които през миналия март се отзоваха на молбата ни да ни доставят излишните си лекарства. Сега искаме да ни помогнат с храни”, казва  председателят на организацията Никитас Канакис.

Става дума за основни хранителни продукти като ориз, варива, тестени изделия и олио. „Имаме нужда също от мляко, бебешки храни, памперси и други неща за деца. С две думи, нуждаем се от неща, които ще помогнат на тези хора да запазят своето достойнство. Не искаме да виждаме да се повишава броят на хората, които се хранят в столове за безплатна храна. Целта ни е проста и в същото време много трудна: да направим семейни пакети за най-бедните от нашите пациенти и да им ги даваме, когато ни посещават. Ще се опитаме да го направим по възможно най-деликатния начин, защото много от тези хора са работили за повече от 30 и 40 години и фактът, че са бедни сега не означава, че те се различават от пациентите, които ни посещават в болниците или частните ни кабинети”, каза той.

Никитас Канакис подчерта особено проблема с лошото хранене при децата. „Вече ни посещават деца, които имат проблеми с храненето. Не казвам, че са недохранени, защото от медицинска гледна точка този термин може и да изглежда някак прекален. В никакъв случай не виждаме картини, подобни на онези от Африка. 

Става дума за деца, които се хранят когато, ако и каквото намерят.  Друг проблем са и  имунизациите. „Нужни са ни средства, за да закупим детски ваксини. Това, което би следвало да бъде очевидно и е в други страни, че на всяко дете са поставени основните ваксини, не важи в Гърция. 

Родителите на много деца нямат здравни осигуровки и са задължени да закупят ваксините, но не могат, особено някои от тях, които струват по 70-80 евро. Ние не искаме да се получи завръщане на стари и забравени днес болести, освен това смятаме ваксинирането за основно право на тези деца”.

Лекари на света смятат, че след като броят на хората, които всеки ден се хранят в столовете за безплатни обяди в Атина е достигнал почти 14 хиляди, определението „хуманитарна криза” не би следвало да се смята за прекалено. „Тези хора не са бездомниците и чужденците, които помним отпреди. Това са гърци като всички нас. Все повече от тях търсят лекарска помощ и лекарства от неправителствени организации, все повече ровят в отпадъците, за да търсят храна. Ние искаме те да знаят, че могат да се обърнат към нас, за да им помогнем дори и по минимален начин, като ги чуем, прегледаме и им дадем първите медикаменти. Бих искал да кажа, че ао доскоро всички ние се радвахме, че ще помогнем на хора в други страни като Уганда, Танзания или Турция, за където скоро ще замине една група, тук в Гърция усещаме чувство на срам. ”.
Янис Музалас, един от 600-те лекари, които предоставят доброволно своите услуги, разказа за промяната в насочеността на гръцкия филиал на организацията. „Миналата година изпратихме 5 или 6 контейнери с храна в Уганда, по-миналата изпратихме контейнери в Ирак и Хаити, а преди четири години – в Сомалия. Тази и както по всичко личи и през следващите години се нуждаем от тези контейнери тук. Идват чужди организации и искат да си сътрудничим в тази кауза, така както правим ние, когато отиваме в някоя друга страна. В Гърция вече има хуманитарна криза и смятам, че в момента се намираме само на върха на айсберга”.  

От организацията отправиха призив към гръцките лекари да се притекат на помощ и да посветят малко от свободното си време на нуждаещите се.

Много гърци не могат да платят и сметката за електричеството, която ще бъде натоварена допълнително с извънредния данък върху недвижимото имущество ще ги постави в още по-трудна ситуация.