Назарбаев: Седемте измерения на Великата степ

На 21 ноември 2018 г. президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев публикува статия „Седемте измерения на Великата степ”, в която се разглежда историята на страната и приносът на народа на Казахстан за глобалната история. Статия, която се явява продължение на програмата „Духовно възраждане” (това е казахстанска програма, насочена към възраждане на духовните ценности на казахстанците, като се взимат предвид новите съвременни предизвикателства на глобализацията), включва 7 историческо-духовни аспекта, касаещи казахската земя, но и развитието на световната цивилизация като цяло.

В първата част на статията „Пространството и времето на националната история” Н. Назарбаев отбелязва, че Великата степ подари на света коневъдството, номадската култура. На територията на съвременен Казахстан човекът опитоми коня, за което свидетелстват археологическите разкопки край селище Ботай в северната част на Казахстан.

Степните хора, усъвършенствайки конната езда, изобретили високото седло и стремената, подобрили стрелбата с лък по време на движение, което промени и конструкцията на оръжието. Предци, живели на територията на съвременен Казахстан, първи са направили от пластини броня за коня и ездача. Това доведе до появяване на тежковъоръжена конница, наречена тежка кавалерия.

Второ измерение – древната металургия на Великата степ. Тъй като казахската земя е богата на различни метални руди, тук се появи металургията, за което говорят намерените при разкопки пещи за топене на метал, бижута, предмети от бита и оръжие.

Третата особеност на степните хора е използването на животни в ежедневието. Н. Назарбаев смята, че нов етап в живота на Великата степ започна в средата на 1-то хилядолетие от новата ера, когато се зароди тюркският свят. Тогава бе създадена симбиоза между уседнал и номадски начин на живот, последван от процъфтяване на средновековните градове, които са станали средища на изкуството, науката и световната търговия. Като пример президентът посочва средновековните градове Отрар и Туркестан, които дадоха на световната цивилизация такива хора като Абу Насър ал-Фараби и Ходжа Ахмед Ясауи. Също така е важно откриването в Казахстан през 1969 година в Исък на гробницата на „Златния човек”. Златните доспехи на погребания воин говорят за майсторското боравене с техниките за обработка на злато, а също така свидетелстват за богата митология на Степната цивилизация.

Казахстанската земя способствала за развитието на световната търговия, през територията на днешен Казахстан преминавал Великият път на коприната. Като седмо измерение Нурсултан Назарбаев посочва предпланината на Алатау (Алматинска област, Казахстан), която е „историческа родина” на ябълките и лалетата. Благодарение на Великия път на коприната ябълките и лалетата от Алатау се разпространили из целия свят. Държавният глава отбелязва, че днес в света има повече от 3 хиляди сорта лалета, и по-голямата им част са „потомци” на цветята от предпланината на Алатау.

Президентът Нурсултан Назарбаев подчертава, че трябва да се осмисли ролята на Казахстан в глобалната история въз основа на строго научни факти. Миналото, настоящото и бъдещето на казахстанския народ изискват сериозно преосмисляне, затова във втората част на статията се предлага да се реализират няколко големи проекта.

Първо. Седемгодишна програма „Архив-2025”, включваща изследвания на казахстански и чуждестранни архиви. В училищата и регионални исторически музеи да се организира историческо-археологическо движение, с цел възпитаване на чувства на национална гордост и патриотизъм.

Второ. Да се създаде парк-енциклопедия „Великите имена на Великата степ”, където ще бъдат представени паметници на известни исторически дейци, велики мислители, поети и др. Ще се активизира работата по създаване на научнопопулярна серия „Изтъкнати личности на Великата степ”. Така те ще бъдат известни в Казахстан и в чужбина.

Трето. Да се стартира проект „Тюркската цивилизация: от началото до наши дни”. В Астана ще се организира Световен конгрес на тюрколозите и Дни на културата на тюркските народи. Освен това, ще се създаде единна онлайн библиотека с тюркски произведения, по примера на Уикипедия, модератор може стане Казахстан.

Четвърто. Да се създаде Музей на древното изкуство и технологиите на Великата степ, Общонационален клуб за исторически възстановки „Великите цивилизации на Великата степ” и на негова основа да се провеждат фестивали в различни региони на Казахстан.

Пето. Да се създаде „Антология на степния фолклор”, която ще включва най-добри образци на устно народно творчество на наследниците на Великата степ през изминалото хилядолетие – приказки, легенди, епоси, да се издаде сборник „Древните мотиви на Великата степ” – колекция от произведения, създадени за традиционни казахски музикални инструменти: кобъз, домбра, събъзгъ, сазсърн и други.

Шесто. Да се подготви цикъл документални и игрални филми, телевизионни сериали за историята на Казахстан. Всичко това ще спомогне за преосмислянето на историята на страната.