21 февруари 1613 г. Ето как Романови стават царска династия

Демократични практики поставят началото на имперската руска династия – Романови.

На 21 февруари 1613 г. след продължителни спорове и издигане на различни кандидатури Земският събор обявява Михаил Фьодорович Романов за цар на Русия.

След отблъскването на полските войски от Москва през 1613 г. в града е свикан Земски събор. Новият цар Михаил Романов е на 16 години и живее в Ипатиевския манастир в Кострома.

В първите години от управлението си той се намира под влиянието на майка си, тъй като баща му е в плен в Жечпосполита.

Основен проблем пред Русия в началото на управлението на Михаил са продължаващите войни с Швеция и Жечпосполита. На 17 февруари 1617 г. той успява да сключи с Швеция Столбовския договор. Според него Русия си връща контролирания от шведите Новгород, но трябва да изплати парични компенсации и да се откаже от излаза си на Балтийско море и крепостта Шлиселбург.

През 1617 г. полският престолонаследник Владислав, който през 1610 г. е избран за руски цар и все още поддържа претенциите си, организира голям поход срещу Москва, в който се включват и много украински казаци, водени от хетмана Конашевич-Сагайдачни. През есента на 1618 г. той наближава Москва, но не успява да превземе града и на 1 декември е сключено Деулинското примирие. Според него Жечпосполита запазва Смоленск, Новгород Северски и Чернигов. Двете страни разменят и пленниците си, като в Москва се завръща митрополит Филарет. На следващата година той е избран за патриарх и практически управлява страната до смъртта си през 1633 г.

През 1632 г. цар Михаил прави опит да си върне Смоленск и подновява войната с Жечпосполита. След като руската армия е разбита, примирието е подновено. През остатъка от управлението си царят се стреми към поддържане на мира. Когато през 1637 г. донските казаци превземат османската крепост Азов, той отказва да ги подкрепи и през 1642 г. те са принудени да изоставят града.

Цар Михаил страда от прогресивно заболяване на крака, като в края на живота си вече не може да ходи. През цялото си управление той оставя държавните дела на своите съветници. Той се жени два пъти, първо през 1624 г. за княгиня Мария Долгорукова, която умира 4 месеца по-късно, а след това за Евдокия Стрешньова. От втората си съпруга Михаил Романов има 10 деца, от които две доживяват до зряла възраст - наследникът му Алексей и дъщеря му Ирина. Михаил провежда продължителни преговори, с цел да ожени дъщеря си за Валдемар, син на датския крал. Принцът дори пристига в Москва, но след като отказва да приеме православието бракът пропада и той остава задържан в Русия до смъртта на царя.

Царят умира на 13 юли 1645 г.