В Лос Анджелис ще се състои срещата на двете Америки

Скоро в Лос Анджелис ще се състои срещата на двете Америки. Но само две седмици преди събитието участието на някои държави от региона все още е под въпрос. Причината е политиката на Вашингтон към Куба, Никарагуа и Венецуела.

Форумът ще се проведе от шести до десети юни и това ще бъде деветото събиране на страните от региона в този формат и първият, на който САЩ ще бъдат домакин от 1994 г. насам. В това си качество САЩ имат право да изготвят списъка на поканените, а в началото на месеца помощник-държавният секретар Брайън Никълс заяви, цитиран от Си Ен Ен, че е малко вероятно да бъдат поканени Куба, Никарагуа и Венецуела заради тоталитарното им управление и допълни, че срещата ще се фокусира върху демокрациите от западното полукълбо.

Въпреки че Белият дом уточни, че списъкът с гостите все още не е окончателен, някои демократично избрани лидери предупредиха, че няма да присъстват, ако в срещата не бъдат включени всички държави.

"Това трябваше да се разглежда като възможност, като място от първостепенно значение за разгръщане на амбициозната визия за план за Латинска Америка", каза Райън Бърг, експерт по Латинска Америка от Центъра за стратегически и международни изследвания, цитиран от в. „Лос Анджелис таймс”.

Правителството на президента Джо Байдън се намира в труден период, понеже сега се опитва да противодейства на нарастващото влияние на Китай в региона, да възстанови влошените по време на управлението на Тръмп отношения и да спре имигрантския поток по южната граница на САЩ.

САЩ и проблемите им в региона

Сп. „Форин полиси” отбелязва, 21 страни от Латинска Америка и Карибския басейн са включени в китайската инициатива „Един пояс, един път”. Освен това Пекин е продал оръжия, самолети, танкове и друго военно оборудване на няколко държави в региона, сред които Венецуела, Аржентина и Боливия, и е помогнал на партньорите си там да разработят космически спътници и архитектура за наземно управление.

Що се отнася до втория сериозен проблем на САЩ – имиграцията, от встъпването в длъжност на Байдън досега САЩ са приели около една четвърт от имигрантите без документи, държани на югозападната граница, което възлиза на около 700 000 от общо 2,7 милиона души, според данни на федералните власти, цитирани от в. „Ню Йорк таймс”. Останалите нелегални имигранти са били експулсирани по силата на извънредна изпълнителна заповед за общественото здраве, която беше издадена заради пандемията от коронавирус, или по силата на други юридически актове.

Заповедта, известна като „Разпоредба 42”, влезе в сила през март 2020 г., когато президент на САЩ беше Доналд Тръмп. Тя позволяваше търсещите убежище и други имигранти бързо да бъдат експулсирани в Мексико, а здравните власти - Центровете за контрол и превенция на заболяванията, аргументираха тази мярка с необходимостта да се овладее разпространението на КОВИД-19.

„Разпоредба 42” породи голямо напрежение и упреци от редица страни, че Вашингтон води прекалено сурова антиимиграционна политика и се очакваше да отпадне на 23 май, но миналия петък съд в Луизиана разпореди мярката да остане в сила.

На гости в Лос Анджелис

Срещите на върха на Северна и Южна Америка са институционализирани срещи на държавните и правителствените ръководители от западното полукълбо и се провеждат на всеки три години. На тях лидерите обсъждат общи политически въпроси и се ангажират да съгласуват действията си за справяне с предизвикателствата в региона.

Вашингтон имаше сериозни надежди, че преговорите с държавните лидери ще му позволят да намери път към решаването на увеличаващите се проблеми, но подготовката за събитието вече е помрачена.

В продължение на десетилетия този формат е белязан от разногласия, свързани с изключването на Куба, пише в. „Вашингтон пост”. Срещата в Панама през 2015 г. обаче беше посетена от тогавашния кубински президент Раул Кастро, който се видя с американския си колега Барак Обама, като по това време двете страни водеха преговори да възстановят дипломатическите си отношения. Тогава президентите на Венецуела и Никарагуа – Николас Мадуро и Даниел Ортега също пристигнаха в Панама. Двамата взеха участие и в последната среща в Перу през 2018 г., на която Куба изпрати своя външен министър. Срещата беше съпътствана от спорове около тогавашния президент Доналд Тръмп, който е крайно непопулярен сред латиноамериканските страни, но конфликтът до голяма степен заглъхна, след като Тръмп стана първият президент на САЩ, който пропусна значимото за региона събитие, припомня още изданието.

Кой и защо бойкотира тазгодишната среща?

"Не сме заинтересовани да участваме в тази среща на върха", заяви миналата седмица президентът на Никарагуа Даниел Ортега, цитиран от Ройтерс. "Тази среща на високо равнище не прави чест на никого, тя по-скоро ги омърсява, омърсява ги. Ние, латиноамериканците, трябва да се защитаваме, за да ни уважават", допълни той.

Президентът на Мексико Андрес Мануел Лопес Обрадор заяви, че ако има страни, които не получат покани, той също няма да замине за Лос Анджелис в знак на солидарност. "Ще изпратим представител на мексиканското правителство, но аз няма да отида", заяви той по време на редовната си пресконференция миналия вторник, цитиран от Си Ен Ен.

В началото на месеца той посети Куба и двете страни подписаха договори за укрепване на двустранните отношения и насърчаване на развитието в сферите на образованието, културата, търговията и икономиката. Освен това двете държави ратифицираха споразумението си за сътрудничество за справяне с проблемите, породени от пандемията от коронавирус. След визитата си Лопес Обрадор осъди продължаващата повече от 60 години блокада на Куба от страна на САЩ и призова американския си колега Джо Байдън да я отмени, определяйки я като "политика на геноцид", предаде информационният портал „Пийпълс диспач”.

Мексиканският президент не крие симпатиите си към кубинското правителство. Но дори за много латиноамерикански страни, които съвсем не изпитват топли чувства към трите недемократични режима, срещата на върха за пореден път се превърна в повод да си припомнят отношението на САЩ към тази част от света, в което те виждат високомерие, пише в. „Вашингтон пост”.

Президентката на Хондурас Сиомара Кастро, държавният глава на Аржентина Алберто Фернандес и външната министърка на Чили Урехола Ногера също изразиха несъгласие и призоваха за включване на всички заинтересовани страни в срещата.

Миналия вторник президентът на Гватемала Алехандро Яматей заяви, че няма да замине за Лос Анджелис, след като предишния ден САЩ разкритикуваха преназначаването на главния прокурор на страната, когото Вашингтон упреква в корупция.

Бразилският президент Жаир Болсонаро вероятно също ще пропусне събитието, твърдят източници на Ройтерс, без да посочват причините.

"Латиноамериканските правителства искат да покажат на Вашингтон, че вече не заема водеща позиция в този формат, че това е среща на върха на равни и Чичо Сам не може да решава едностранно кой да бъде в списъка на гостите", каза Брайън Уинтър, главен редактор на сп. „Америкас куортърли”, цитиран от в. „Ню Йорк таймс”.

Успоредно със Срещата на върха на двете Америки обединение от над 100 организации готви алтернативната Среща на върха на народите за демокрация, която ще се проведе в Лос Анджелис от осми до десети юни и която има за цел да представи различни гледни точки и предложения. "Тъй като Срещата на върха на Америките на Байдън е белязана от изключване и налагане на политически дневен ред, нашата среща на върха ще събере различни гласове от цяла Америка, за да изградим нашата обща визия за демокрация и достоен живот за народите ни", съобщават организаторите, цитирани от „Пийпълс диспач”.