"Известия": Русия не е против европейската интеграция на Украйна

Решението на европейските лидери Украйна и Молдова да получат официален статут на страни кандидати за членство в Европейския съюз среща широка подкрепа в общността, заявяват евродепутати, говорили пред руския в. "Известия".

Оценките на Русия в тази връзка са нееднозначни: от една страна, влизането в ЕС е тъждествено на стремеж към НАТО; от друга – евроинтеграцията е чисто икономически въпрос и не предизвиква претенции. При всяко положение кандидатският статут е само първа стъпка към членството и процесът може да се проточи дълги години, посочва изданието.

Още новини от Украйна

ЕС приветства всяка държава, показваща сериозно отношение към европейските ценности – демокрацията, свободата на словото и върховенството на закона. Кандидатският статут е силен политически сигнал към гражданите, че страната им е поела по верния път, коментира за всекидневника словашкият политик Иван Щефанец от делегацията на Европарламента за връзки с Украйна.

Досега Москва отказваше да приеме стремежа на Киев към НАТО, но говореше доста спокойно за интеграцията му с ЕС. През последните месеци обаче от руски представители се чуват все по-остри коментари, отбелязва "Известия". Първият заместник-посланик на Русия в ООН Дмитрий Полянски например заяви, че Русия гледа на евентуалното украинско членство в ЕС също като на участие в Северноатлантическия съюз. Московският посланик в Сърбия Александър Боцан-Харченко обясни това с думите, че ЕС "се преражда в някакъв придатък на НАТО", а посланикът на Русия в общността Владимир Чижов подчерта, че с оглед на това Москва смята разширяването на Евросъюза за "негативно, всъщност враждебно спрямо руските национални интереси".

Президентът Владимир Путин обаче заяви на 17 юни пред Петербургския международен икономически форум, че Русия не е против европейската интеграция на Украйна – и никога не е била. На този фон оценките на руски представители донякъде се смекчиха, допълва "Известия".

Предоставянето на кандидатски статут на Украйна и Молдова е "пореден опит за внасяне на дразнещ фактор в европейската политика" – "важен е контекстът, не тъй безобиден, както преди три години (. . .) - обстановката на тотална фронтална санкционна атака срещу всичко руско", заявява пред вестника бившият заместник-министър на външните работи на Русия Григорий Карасин, председател на комисията по външни работи в горната камара на руския парламент.

Процесът на присъединяване към ЕС показва, че в дадена страна са започнали проевропейски процеси и реформи. ЕС безспорно отчасти ги финансира. От това ще спечели не само Украйна, но и цяла Европа, изтъква германският политик Енгин Ероглу от външнополитическата комисия в Европарламента.

И евродепутатите, и Европейската комисия подчертават: бързината, с която Киев ще влезе в ЕС, зависи единствено от него самия, обобщава "Известия", припомняйки изискванията на общността към Украйна за борба с корупцията и олигарсите, гарантиране на основните човешки права и др.

Словашкият евродепутат от външнополитическата комисия в ЕП Милан Угрик е убеден, че кандидатският статут на Киев е само политически жест от страна на ЕС, несъчетан с реални намерения.

Пълноценното членство на Украйна би било финансова катастрофа. С оглед размера на украинския БВП приносът ѝ към общия бюджет ще е незначителен, но тя ще получава големи средства от селскостопанските фондове на ЕС, тъй като обработваемите ѝ площи са повече от тези на Германия и Франция, взети заедно, обяснява той.

Кандидатският статут на Украйна и Молдова предизвика негодувание у други страни, които от години се стремят към членство в ЕС. Еврокомисията отказа такъв статут например на Грузия, докато не е "стигнала до политическо единство, за да прокара ясен път към реформи и ЕС". Тбилиси обаче не споделя оценката на Брюксел, пише "Известия".

"Естествено не завиждам на ничий успех, обратното, радвам се за украинците и молдовците, но Грузия заслужаваше повече. Ако някоя от тези три страни изобщо заслужаваше (такъв статут), това бяхме ние", цитира изданието думи на грузинския премиер Иракли Гарибашвили.

Балканските държави приеха новината скептично. Албанският премиер Еди Рама например изрази надежда, че "украинският народ не си прави много илюзии". "Северна Македония има статут на кандидат от 17 години, ако не греша, а пък Албания – вече 8 години, тъй че добре дошла, Украйна", каза той.

Всяка страна кандидат върви по един и същ път, но с различна скорост според ресурсите си, политическата воля и прилаганите усилия. Няма ясно установен ред и фактът, че страните от Западните Балкани са поели по-рано по този път, не им дава някакви значими предимства и право да настояват да бъдат приети по-рано. Така изглеждат нещата от гледна точка на ЕС, резюмира пред "Известия" политологът Николай Кавешников.