Лекар на високи токчета печели уважение по фронтовата линия в Украйна

Навсякъде из Донецката област, в близост до фронтовата линия на войната на Русия с Украйна, Наталия Воронкова се появява на полеви позиции и в болници с обувки на високи токчета. Неин колега ѝ купил маратонки, но тя ги оставила настрана.

Каската и предпазната жилетка също не са част от нейната униформа, докато раздава пакети за първа помощ и друго оборудване сред украинските войници и парамедици. Тя е цивилна и е основателка на медицинска организация с идеална цел - нещо, което личи от вида ѝ и от което никой не може да я лиши, дори в зона на бойни действия.

"Аз съм си аз и за нищо на света няма да се откажа от своите токчета", казва Воронкова за сандалите с червени каишки, за бежовите и другите си елегантни обувки на висок ток, които обикновено комбинира с клоширани поли и миди рокли, докато извършва своите опасни обиколки до тайни военни бази и мобилни медицински пунктове.

Бившата съветничка в украинското министерството на отбраната с научни степени по банково дело и финанси е познато лице сред офицерите и войниците в Източна Украйна. През осемте години след руската анексия на Кримския полуостров през 2014 г. Воронкова е посветила живота си да води тактическо медицинско обучение и да осигурява екипировка за украинските войници, които се сражават с проруските сепаратисти.

Руската инвазия в Украйна в края на февруари създаде все по-голяма нужда от нейната организация "Волонтерска сотня Доброволя, както и нови предизвикателства.

Работейки сами, Воронкова и нейният помощник Евхен Веселов, пътуват с ван, натоварен с дарени материали (от очила за нощно виждане през неща от първа необходимост на бойното като турникети и медицински телбоди до сложно оборудване за мозъчна хирургия), като минават през контролни пунктове независимо от забраните. Военнослужещите разпознават Воронкова и само след един поглед ги пускат да минат.

Сладникав черешов мирис от нейните пурети изпълва въздуха, която тя излиза от вана да пуши със своя маникюр с червен лак. Въпреки че ръководи 20 души и живее в Киев, Воронкова е в Източна Украйна, откакто през април руснаците се съсредоточиха там, защото настоява сама да раздава пакети за първа помощ на фронта. "Жената е като шията за главата. Тя движи всичко", казва тя.

Воронкова израства с любов към медицината, но нейното семейство не иска тя да следва този път. Родителите ѝ са били банкери и са мислели, че тя ще поеме същата кариера. Започналият конфликт със сепаратистите през 2014 г. я убеждава да изучава военна медицина и накрая тя получава сертификат за инструктор. От 2015 г. до началото на сегашното нахлуване на Русия украинското министерство на отбраната ѝ възлага да открие решения на проблемите пред военните части в Донбас. И сега тя прилага своите преподавателски техники, за да помогне на войниците да предпазват себе си и другарите си по време на сражение.

Когато докарва кутии със скалпели, апарати за електрокоагулация, катетри за спешна помощ и други материали в болницата в град Курахове, тя дори не трепва от грохота на изстрелваните ракети и долитащите снаряди. На своите лекции по тактическа медицина Воронкова напътства войници, санитари и техници на различни възрасти. Тя привлича вниманието им със своя силен глас, хумор и опит. Сирените за въздушна атака зазвучават по време на занятието в Добропиля, но тя го продължава в подземното бомбоубежище.

Обучението, което предлага, става все по-ключово за продължителната битка в региона Донбас, където руските сили постоянно нанасят въздушни и артилерийски удари, но влизат и в улични боеве в опит да превземат села, големи и малки градове. Воронкова смята, че за украинското правителство възможността да работи с Русия за мирно споразумение отдавна е изчезнала и "в момента цената на победата е животът ни".

Докато обикаля Донецката област – Бахмут, Словянск, Краматорск, Торецк и други места, които Русия се надява да превземе, тя среща и съветва всички, от офицери с висок ранг до санитари. Жените военнослужещи слушат, а младите медици откровено споделят с нея преживяното. А Воронкова часове наред слуша внимателно и дава съвети.

"Всяка вечер, когато си лягам, се питам какво добро съм сторила днес", казва тя и добавя: "Искам хората да разберат, че са дошли на този свят не само да ядат, пият и да се веселят всеки ден, а и да направят нещо добро. Нито един ден не бива да бъде напразен".

Източник: Ина Варениция и Нариман ел Мофти от Асошиейтед прес / БТА