Политическата криза в Ирак дестабилизира богатата на петрол страна

На 10 октомври миналата година в Ирак бяха произведени парламентарни избори, на които най-много гласове събра движението на влиятелния шиитски лидер Муктада Садр. След изборите Садр афишира намерението си да сформира "правителство на националното мнозинство", като привлече на своя страна представителите на сунитите и кюрдите. Образуваният с тази цел "Съюз за спасение на Отечеството" обаче не успя да излъчи правителство. Движението на Садр не само не успя да се споразумее с други парламентарно представени сили за съставянето на правителство, ами и неговите депутати се отказаха от местата си в парламента.

Опит за сформиране на правителство и за слагане на край на политическата криза, която започна след миналогодишните избори, направи и група от парламентарно представени шиитски сили, които са противопоставени на Садр и сред които има фракции, близки до Иран. Те излъчиха като свой кандидат за премиер Мухамед Шия ас Судани. В отговор на тези опити движението на Садр постави началото на протести.

Боричканията за властта в Ирак подлагат на допълнително напрежение една политическа система, която и без това буксува, пишат за Ройтерс журналистите Джон Дейвисън и Том Пери.

Кризата в богатата на петрол държава е един от многото фактори за дестабилизация на региона, разположен между Средиземно море и Иран. Арабските страни от този регион (Ирак, Сирия и Ливан) са в сферата на влияние на Иран и пострадаха много от конфликтите и кризите през последното десетилетие.

Политическата криза в Ирак изостря съществуващите в страната разделения. Засега до насилие не се стига, но фракциите, които са противопоставени една на друга, са добре въоръжени и това е предпоставка за определени притеснения.

Иран даде знак за безпокойството си във връзка със ситуацията в Ирак - високопоставеният ирански военен командир Есмаил Гани посети неотдавна Багдад, за да помогне за успокояване на напрежението. Представител на обединението на шиитски фракции, сред които има и близки на Иран, заяви обаче, че той не е успя да постигне целта си.

Гани, който ръководи чуждестранните подразделения на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция, се опитва да съхрани позициите в Ирак, които си спечели предшественикът му Касем Солеймани, който бе убит при американска атака с дрон в Багдад през 2020 г.

Иракската криза се изостря в момент, който е труден за Иран и задруги страни, в които Ислямската република упражнява влияние. В Ливан например шиитското движение "Хизбула", което е съюзник на Иран, загуби през май мнозинството си в парламента, въпреки че все още играе изключително важна роля в ливанския политически живот.

Муктада Садр, който е представител на династия от влиятелни духовници и който се сражаваше срещу американските сили, които предприеха инвазията на Ирак през 2003 г., дълги години се противопоставя на чуждестранното влияние. С оттеглянето на неговите депутати от парламента през юни, той на практика отстъпи десетки депутатски места на своите съперници от шиитските фракции, които симпатизират на Иран. Именно опитът на тези фракции да образуват правителство без него доведе до протестните прояви на неговото движение. Неотдавна Садр призова за промени в иракската конституция, което наведе доста анализатори на мисълта, че той иска промяна на цялата политическа система. Други експерти обаче се съмняват, че влиятелният шиитски лидер наистина иска да промени една система, която обслужва интересите му доста добре и подчертават, че Садр контролира голяма част от държавния апарат, тъй като голям брой от служителите на държавните институции са негови последователи.

Подобно на Иран, САЩ също изразиха притесненията си във връзка със случващото се в Ирак. Посолството на САЩ в Ирак призова за избягване на насилието и за мирно преодоляване на различията между иракските фракции.