Политико: ЕС гние отвътре

Върховенството на закона е в упадък в целия свят и Европа не прави изключение. Демокрацията не се справя по-добре, а въпросителната, която стои зад концепцията на политическия икономист Франсис Фукуяма за края на историята, се увеличава.

Напоследък изглежда, че Европейският съюз дори е готов да продаде последните остатъци от върховенството на закона в Полша, в отговор на безспорно смелата позиция на страната да помага на украинските бежанци и да се изправи пред непосредствената заплаха от война по границите си. Но ако простото спазване на закона се обозначава като постижение, за което като награда се изпращат огромни суми от плана за възстановяване на ЕС, това не е полезно за възстановяването на върховенството на закона.

Критиката на мерките на блока за подобряване на върховенството на закона и демокрацията в Европа е често срещано явление в науката за правото на ЕС в днешно време. А изправени пред хибридните режими в ЕС, очакванията за силен ангажимент към основните ценности на блока, залегнали в член 2 от Договора за ЕС, твърде често са посрещани с разочарование, особено от Европейската комисия.

Но най-важната и досега до голяма степен пренебрегвана причина, поради която резултатите на ЕС в областта на възстановяването и защитата на основните европейски ценности не са достатъчни, е, че самият ЕС страда от сериозни дефицити именно по тези въпроси.

Демократичните недостатъци на ЕС бяха основен предмет на обсъждане през 90-те години на миналия век, докато Договорът от Лисабон не осигури някои важни подобрения в тази насока, например чрез засилване на ролята на Европейския парламент.

И все пак последният кръг от избори за Европейски парламент, който беше представен така, сякаш щеше да бъде приложена системата на шпиценкандидатите, както и процесът, чрез който беше окончателно избран настоящият председател на Европейската комисия, бяха голямо разочарование за демокрацията на равнище ЕС.

Най-важната политическа фигура в ЕС беше издигната почти изневиделица. Тя беше коронясана от правителствата - или по-скоро от някои от правителствата - на държавите членки в Съвета (с цената на много разходи), а Парламентът нямаше много думата.

Смисълът тук не е в това, че системата на шпиценкандидатите - един доста специфичен начин за конструиране на политическа отчетност - е чудодейното решение на всички проблеми на демокрацията в Европа. Въпреки това дълбоката липса на пряко приписвана демократична политическа отчетност за ключова европейска институция - Европейската комисия - е важен проблем.

В наши дни и върховенството на закона не се справя много по-добре.

През последните години Комисията безброй пъти не успя да предприеме адекватни мерки, за да се противопостави на противниците на върховенството на закона. А последица от огромната липса на демократична отчетност на ЕС е, че други участници трябваше да се намесят, за да смекчат най-сериозните последици от отслабеното или липсващо върховенство на закона в конкретни държави членки.

Досега тази роля се падаше единствено на Съда на Европейския съюз (СЕС) - може би поради предимството, че разбира значението на върховенството на закона за една либерална конституционна демокрация - който трябваше да се намеси многократно.

Цената за тези намеси обаче е висока. За да защити върховенството на закона в някои държави членки, СЕС, съвсем парадоксално, трябваше да изложи на риск върховенството на закона на равнище ЕС, тъй като трябваше да разшири собствения си мандат, меко казано, доста значително, за да може да защити съдебната независимост на отделните си членове.

Макар че последиците от тези решения в известен смисъл трябва да бъдат приветствани - нека само за момент си представим как би изглеждала ситуацията, ако Съдът изобщо не защитаваше независимостта на съдебната власт - това все пак застрашава върховенството на закона на равнище ЕС. И с всяка прогресивна стъпка, предприета от Съда на ЕС, търпението, за съжаление, се изчерпва в другите членове на ЕС, които сега трябва да приемат по-силната позиция на Съда на ЕС, дори и да са "добре възпитани".

Върховенството на закона и демокрацията са взаимно зависими; следователно те могат да бъдат защитени и поправени само заедно. А поправянето им е от решаващо значение, за да може блокът да овладее предизвикателството на "хибридния режим", пред което е изправен в момента от своите държави членки, тъй като посочените по-горе примери не са единични събития.

С риск да се повторим, от съществено значение е също така да се подчертае ясно, че ерозията на върховенството на закона и демокрацията не засяга само страните членки, но и самия ЕС. Такива примери варират от пренебрегването на системата на шпиценкандидатите в парламентарните избори за председател на Комисията и отстраняването на генералния адвокат Елинор Шарпстън, до факта, че Комисията не приложи механизма за обвързване с върховенството на закона спрямо Унгария (и все още не желае да го направи по отношение на Полша) и се пази да започне процедури за нарушение срещу членове, които явно нарушават правото на ЕС.

Това е жалко, защото, както сме свидетели от години, когато демокрацията и върховенството на закона са в упадък, нищо не се подобрява от само себе си. Да си заравяме главата в пясъка, да отвръщаме поглед, да стискаме палци или да чакаме бурята да отмине, не са много обещаващи тактики. Ако не се предприеме нищо, за да се предотвратят посегателствата срещу върховенството на закона и демокрацията, ситуацията просто ще се влоши.

На ниво ЕС и на национално ниво върховенството на закона и демокрацията са дълбоко преплетени по много начини. Това е последица от десетилетията на европейска интеграция. Ето защо упадъкът им в определени държави - членки на ЕС, е отровен за останалите, както и за самия ЕС.

Разгледайте само един прост пример: Ако изборите в дадена страна членка не са свободни и честни, политическите актьори, които са били избрани на власт, ще действат и на ниво ЕС - както в Парламента, така и в Комисията.

ЕС трябва да гарантира върховенството на закона и демокрацията за себе си. Само тогава той ще бъде достатъчно силен, за да ги възстанови във всички свои членове.