Кралица Елизабет и принцеса Маргарет - двете сестри, закрилящи се една друга

Маргарет беше дива. Елизабет беше подредена. Тя ставаше от леглото по няколко пъти на вечер, за да си оправи обувките и да подреди дрехите си, така кралският биограф Крейг Браун говори за двете сестри, едната известна като гордостта на баща си, а другата - негова радост.

Крейг Браун споделя специалната връзка между любимите сестри кралица Елизабет II и принцеса Маргарет въпреки многото разлики в характерите им.
Двете бяха близки през цялото време, въпреки възходите и паденията на кралския живот.

Лесно се забравя, че освен майка, съпруга и дъщеря, кралица Елизабет е била и сестра.

Заедно с Маргарет, те израснаха като едно цяло, но съдбите им трябваше да се окажат напълно различни, като десетилетията служба и постоянството на Елизабет контрастираха рязко с много по-дивия, по-кратък и по-буен живот на Маргарет.

През 30-те години те винаги са били известни на обществото като: ''малките принцеси''. Дори в детството контрастиращите характери на двете сестри, Елизабет и Маргарет, вече са били ясни на онези, които са ги познавали добре.

Техният баща, крал Джордж VI, би нарекъл Елизабет своя гордост, а четири години по-младата от нея Маргарет, би определил като своя радост. Елизабет беше сериозна и послушна, докато Маргарет - непокорна и игрива.

Тяхната дългогодишна гувернантка Марион Крауфорд пристигна в домакинството им, когато принцеса Маргарет Роуз беше само на две години. От самото начало гувернантката, известна като ''Crawfie'', намира двете сестри за много различни.

Елизабет беше много организирана и учтива, а Маргарет по-дива и търсеща внимание.

''Маргарет беше голяма радост и развлечение, но Лилибет имаше собствена естествена грация. Лилибет беше тази с нрава, но го държеше под контрол. Маргарет често беше непослушна, но имаше весело, жизнерадостно поведение, което бе трудно за преодоляване. Тя често ми се противопоставяше с кос поглед, правеше сцена, раздаваше целувки и бяхме приятелки, простени и забравени. На Лилибет ѝ трябваше повече време, за да се възстанови, но тя винаги имаше повече достойнство от двете. Маргарет винаги се занимаваше с пакости - тя обичаше да имитира хората и да си прави шеги с тях. Лилибет бе много по-решена да направи правилното нещо'', спомня си тя за сестрите.

Докато Маргарет се бавеше и закъсняваше за всичко, Лилибет мразеше да кара хората да я чакат. В спалнята ѝ тя обичаше всичко да е под конец, до степен, която днес почти може да бъде диагностицирана като лека форма на обсесивно-компулсивно разстройство.

''По едно време се разтревожих за Лилибет и нейните прищявки'', спомня си Кроуфи. ''Тя стана почти прекалено методична и подредена. Ставаше от леглото по няколко пъти на нощ, за да си оправи обувките, а дрехите ѝ бяха подредени по точно определен начин.''

Кралят и кралицата отдадоха лошото поведението на Маргарет на факта, че тя никога не е била укорявана.

И все пак, въпреки радостта от живота на Маргарет, хората се чувстваха много по-добре в компанията на Лилибет, отколкото с малката ѝ сестра. Те знаеха къде се намират с Лилибет, но често се страхуваха от острия език на Маргарет и непредвидимите ѝ, високомерни действия.

Лилибет беше предопределена да бъде кралица, а Маргарет нейна по-малка сестра. Техните относителни позиции бяха подобни на тези на Уилям и Хари в наше време, като по-малкият брат и сестра потъваха все повече и повече надолу по линията на наследяване, все повече от трона с течение на годините.

Селина Хейстингс вярва, че все по-проблемният характер на Маргарет е поне отчасти оформен от това потекло. ''При всяко кралско раждане новият ред за наследяване се появяваше в ''Таймс'', позицията на Маргарет се движеше надолу с монотонна редовност, като игра на змии и стълби''.

Веднага след церемонията по коронясването на Елизабет, през юни 1953 г., приятелката на Маргарет и придворна дама Ан Тенант забеляза Маргарет, която изглеждаше разплакана.

''О, госпожо, изглеждате толкова тъжна'', казала ѝ тя.

'Загубих баща си, а сега загубих и сестра си“, отговорила Маргарет, която след това добавила: ''Тя ще бъде заета. Животът ни ще се промени.''

И, разбира се, беше права. Пропастта между тях ставаше все по-широка и по-трудна за преодоляване. Елизабет, винаги послушна и съвестна, водеше зает начин на живот, винаги в светлината на прожекторите. Но в нон-стоп кралската пантомима Маргарет трябваше да се задоволи с ролята на сестрата в сянка.

До края на живота си тя остана в съзнание за образа си на тази, която е следвало да се задоволява с по-дребни задължения: наименуване на извънградската болница; държавно посещение в по-малката държава; патронажа на по-неизвестните благотворителни организации; любезното отношение на заместниците и вторите командири.

Въпреки че винаги е оставала твърдо лоялна към по-голямата си сестра, Маргарет осъзнава и се възмущава от начина, по който хората – дори близки роднини – се отнасяли към тях двете по различен начин. Това от своя страна я накарало да се стреми, да им покаже колко велика е всъщност и да ги постави на мястото им.

Маргарет лесно се обиждаше. Веднъж тя се оплакала на приятеля си Гор Видал, че дори баба им, кралица Мери, се е отнасяла с нея различно.

'Мразех кралица Мери'', казала тя. ''Тя беше груба с всички нас, с изключение на Лилибет, която щеше да стане кралица.''

Докато по-голямата ѝ сестра работеше неуморно, никога не сгреши и бе възнаградена с уважението на света, Маргарет водеше все по-шеметен живот. Като по-млада жена Маргарет беше принудена да се откаже от мъжа, когото обичаше, Питър Таунсенд, защото той бе разведен с две деца.

След това тя се омъжи за суетния фотограф Антъни Армстронг-Джоунс, но съюзът им се оказа нещастен и те се разделиха, а по-късно и разведоха.

На средна възраст любовната афера на Маргарет с добре изглеждащия млад мъж, Роди Луелин, бе смятана за скандална и Маргарет стана неохотен обект на неодобрение.

Докато Елизабет се издигаше по-високо в общественото мнение, така Маргарет потъваше все по-надолу и по-надолу. Търсещи публичност епископи, журналисти и политици изглежда се редуваха да я осъждат.

По време на всички тези възходи и падения, двете сестри останаха нежно закрилящи една друга. През годините те бяха споделили толкова много, не на последно място уникалното си кралско детство.