Югоизточна Европа e в процес на трансформация на електроенергийния сектор

Югоизточна Европа e в процес на трансформация на електроенергийния сектор чрез постепенно спиране на въглищните електроцентрали и ускоряването на инвестициите във възобновяеми енергийни източници. Насърчаването на технологичните иновации и внедряването на системи за съхранение на електроенергия е от решаващо значение за осъществяването на енергийния преход. Колкото повече нараства делът на възобновяемата енергия в електроенергийния микс, толкова по-гъвкава трябва да бъде цялостната настройка на системата и толкова повече нужда има от добавяне на капацитет за съхранение на енергия. Тъй като електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници, е с непостоянен характер, са необходими решения, с които се гарантират електроенергийните доставки и стабилността на преносните и разпределителните мрежи. Технологиите за съхранение на енергия осигуряват, от тази гледна точка, по-безпроблемното интегриране на ВЕИ е мрежата.

Това са част от основните заключения на анализа на Центъра за изследване на демокрацията и Е3 Analytics, който беше представен на по време на днешния уебинар на тема "Разгръщане на потенциала за съхранение на енергия в Югоизточна Европа: приспособяване на регулаторната рамка към технологичния напредък в сектора". Освен експертите на Центъра, в дискусията взеха участие и Тоби Котор, основател и директор на E3 Analytics - Берлин, Марияна Янева, директор за Политики и комуникации към Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ), Василис Триандафилос, съветник на главния секретар за енергия и минерални ресурси към Министерството на околната среда и енергетиката на Гърция, и Михай Балан, директор на програма "Енергийни системи" към Групата за енергийни политики - Букурещ.

Въпреки огромния потенциал за развитие на технологиите за съхранение в Югоизточна Европа, в много от страните от региона все още не е създадена ефективна регулаторна рамка за оптимизиране използването на системи за съхранение на енергия, като например прилагането на дългосрочни договори за разлика, което увеличава несигурността на приходите и цената на привлечения капитал. Минималните технически изисквания на операторите на електропреносните и електроразпределителните мрежи често също са бариера за участието батерийните компании на електроенергийния пазар. С изключение на Гърция в националното законодателство на България и Румъния все още има редица пропуски, като например двойно данъчно облагане както на зареждането, така и на отдаването на електроенергия от батерията. В повечето държави от региона доставката на допълнителни услуги (auxiliary services) често не е на пазарен принцип, което затруднява проектите за съхранение на енергия да се конкурират на равни начала с други играчи на пазара, предлагащи подобни услуги. Технологиите за съхранение все още не са адекватно включени в националните енергийни стратегии или технологични пътни карти на страните в региона.

Други ключови бариери са осигуряването на връзка с мрежите, тромавите разрешителни процедури и регулаторните пречки, както и неспособността за участие на компаниите за съхранение на балансиращите пазари. Едно от най-големите предизвикателства пред сектора в дългосрочен план ще е ограниченият достъп до материали и природни ресурси за производството на батерии и, като цяло, на зелени енергийни технологии, включително до литий, кобалт и някои редки минерали.

Съществува сериозен риск ускореното търсене на подобни ресурси да изпревари техния добив - предвижда се възможен недостиг на литий и кобалт още до средата на това десетилетие.

В България нарастващите разходи за потребление на изкопаеми горива и за заплащане на квотите за въглеродни емисии доведоха до повишение на цените на електроенергията на свободния пазар до рекордно високи равнища. За да ограничи сметките си за електроенергия, индустриалните потребители все по-често се обръщат към инвестиции в електроенергийни мощности, използващи ВЕИ за собствена консумация. АПСТЕ изчислява, че до 2030 г. могат да бъдат изградени поне 7 ГВт нови ВЕИ мощности, заедно с 1.7 ГВт системи за съхранение на енергия, като това би
спомогнало за създаването на десетки хиляди нови работни места.

Гърция се нуждае от 1,5 ГВт капацитет за съхранение на енергия, за да постигне целта си от 60 процента ВЕИ електроенергийно производство до края на десетилетието. Междувременно в Румъния се води широк дебат относно посоката на развитие на системите за съхранение. Съществува консенсус, че е необходим по-голям капацитет за съхранение, но мнозина все още акцентират върху развитието на големи помпеноакумулиращи водно-електрически централи пред развитието на батерийни системи.

Панелистите се обединиха около заключението, че системите за съхранение ще имат решаваща роля в прехода към по-гъвкава, надеждна и декарбонизирана електроенергийна система. Батериите могат да отговорят по-ефективно и по-бързо на нуждите на електроенергийната система, отколкото традиционните електрогенериращи мощности. Ключът към отключването на сектора е създаването на необходимите пазарни условия, които ясно да остойностят услугите, които системите за съхранение предоставят като например допълнителен мрежови капацитет, покриване на пиковото
потребление, осигуряване на непрекъсваемост на ВЕИ производството, максимизиране на производството на електроенергия за собствено ползване.