26 февруари 1815 г. Как се ражда легендата за 100-те дни

На 26 февруари 1815 г. Наполеон Бонапарт напуска остров Елба и се завръща във Франция. Година преди това императорът е принуден да подпише абдикация. Дават му като лично владение остров Елба плюс 1000 души армия. Императорът я подбира от своите стари гвардейци.

След като била възстановена династията на Бурбоните във Франция на 2 април 1814 г. Талейран е избран за ръководител на временното правителство на Франция. Към Франция се завръщат хора от старата аристокрация, прекарали повече от 25 години в емиграция. Тази пасмина люде се връща не само, за да види родната си страна, но и идва заедно с претенциите да ѝ бъдат възстановени всички титли и земи, обобщава "Историята на света".

Новият владетел е твърде нерешителен и слаб, още с идването си той приема нова конституция, която нарича Конституционна харта и с която се ограничава значително изпълнителната власт на краля. Земите на аристократите не са върнати, а претенциите им не са изпълнени. Същевременно Луи XVIII изразява желанието си за диалог и компромиси, както за аристокрацията, така и за новите собственици, банкери и търговци в страната. Заедно с това новият владетел заменя знамето на страната с кралско такова, дава титли на нови аристократи, въвежда церемониал, което започва да притеснява буржоазията в страната. Те се опасяват най-вече за своите земи, разбирайки, че твърде скоро може би ще трябва да се откажат от тях и да ги върнат на аристокрацията.

В тази политическа обстановка буйната натура на Наполеон следи внимателно чрез своите агенти настроенията у френския народ. Както пише А. Манфред от място за почивка, остров Елба се беше превърнал в място, от което бившият император внимателно наблюдаваше настроенията във Франция. И онези вести, които стигаха до него от сигурните му източници, му даваха надежда, че неговото време още не е приключило. Така на 1 март 1815 г. в залива Жуан дебаркират три кораба, от един от тях слиза Наполеон Бонапарт. Френската власт моментално изпраща войска срещу завърналия се император, но войниците отказват да се изправят срещу него и нещо повече – минават на негова страна. Бонапарт влиза в Париж, където принуждава Бурбоните да емигрират в Белгия. Това обаче ни най-малко не означава, че бившият владетел безпроблемно си е върнал престола, дори точно обратното - срещу него се надига гласът на Талейран, който призовава Великите сили да се намесят и единодушно да осъдят Наполеон като враг на държавата и мира. Дори вече остарелият и болен Луи XVIII дава изявления, в които гръмко зове как ще пази престола си, дори с цената на своя живот. В противодействие на тези нагласи френският народ показва, че не е забравил величието на империята и приветства завръщането на Наполеон.

На 18 юни 1815 г. сформирал не малка войска Наполеон започва сражение край Ватерло. В тази битка армията на Бонапарт е разгромена. И сякаш именно тук императорът вече е загубил всяка надежда, всеки път, който би го отвел до ново величие. Временното правителство категорично се противопоставя на присъствието на Наполеон, докато по площадите на Париж народът с буйни викове зове „Да живее императорът“ и твърдо се противопоставя на Бурбоните. Но тези викове вече не достигат до ушите на бившия император – за него вече всяка кауза би била обречена на неуспех. Поради тази причина Бонапарт търси убежище не къде да е, а при своите стари врагове англичаните. Странно е това негово действие, защото очаквайки да го приемат с топла прегръдка, всъщност англичаните логично го запращат на последната му дестинация в живота – остров Св. Елена, подбран неслучайно – това е остров, намиращ се в южната част на Атлантическия океан, отдалечен хиляди километри от Европа. Във Франция отново е възстановена монархията, а начело отново застава династията на Бурбоните.