"Политико": Силните и слабите страни на Володимир Зеленски

През седмиците, предхождащи инвазията на Русия, високопоставени украински опозиционни политици и бивши министри бяха изпълнени с разочарование. Те умоляваха президента Володимир Зеленски да се срещне с тях - нещо, което той не беше направил след убедителната си изборна победа преди почти две години, пише европейската редакция на "Политико".

Те също така настояваха да се увеличи финансирането на въоръжените сили на страната от месеци, настоявайки резервистите на Украйна да бъдат извикани, тъй като предупрежденията на САЩ за инвазия се засилиха - инвазия, която Зеленски все още смяташе за малко вероятна. Те искаха интензивно военно планиране, включително изготвяне и публикуване на инструкции за гражданска защита, така че хората да знаят какво да правят, когато оръжията загърмят.

"Украйна е в капан с национален лидер, който не мисли стратегически", казва пет дни преди инвазията Леся Василенко, депутат и член на либералната и проевропейска политическа партия "Холос" (Глас-бел.прев.).

"Мисля, че това е нещото, за което той ще бъде обвиняван по-късно. Не става въпрос да знаете всичко. Става въпрос за това да откажете да имате в обкръжението си експерти, които знаят какви въпроси да зададат, и да имате съветници, които могат да Ви противоречат и да Ви предизвикат, и може да платим висока цена за това", ядосва се тогава тя.

Разбира се, погрешните стъпки на Зеленски, както ги виждат Василенко и много други депутати от опозицията, оттогава са простени, но не са забравени. И тези грешни стъпки са в основата на техните притеснения за следвоенна Украйна. Те виждат модел, който ще стане още по-притеснителен, когато оръжията млъкнат, като твърдят, че силните страни на президента като храбър военен лидер не са подходящи за мирно време.

Войната не е направила нищо, за да смекчи нетърпението на Зеленски към сложностите на управлението или към институциите, които не се движат толкова бързо, колкото той би искал, или не се придържат достатъчно бързо към идеите му. Той предпочита голямата картина, пренебрегва детайлите и обича да разчита на вътрешен кръг от доверени приятели.

Но докато комедиантът, превърнал се в президент, сега е възхваляван, дори обожаван като герой от Запада за неговата вдъхновяваща военновременна реторика, омагьосваща ораторска реч и умение да пленява сърцата на публиката от Вашингтон до Лондон и Брюксел до Варшава, Зеленски се обърка като президент преди нахлуването на Русия. Малцина му даваха голям шанс да бъде преизбран през 2024 г., тъй като резултатите му от анкетите падаха рязко - рейтингът му беше 31 процента към края на 2021 г. Той беше обещал много,вероятно твърде много, но постигна малко.

"Украйна има два основни проблема: войната в Донбас и страхът от хората, които инвестират в страната", каза Зеленски малко след изборната си победа. Но антикорупционните му усилия замряха, докато обещанието му да реши проблема с Донбас не доведе до никъде. И в ранното му нетърпение да сключи мирно споразумение с руския президент Владимир Путин, който отказа среща, някои критикуваха Зеленски, че мисли твърде много за способността си да убеждава хората и за своята харизма.

"Той смяташе, че ще бъде лесно да се установи мир, защото всичко, което трябва да направи, е да "погледне в очите Путин" и да говори с него искрено", каза депутатът Микола Княжицки.

"Той стана президент без никакъв политически опит, нито опит в управлението на държавни структури. Той смяташе, че управлението на държава всъщност е доста просто - вземат се решения и те трябва да бъдат изпълнени", казва Княжицки. И когато нещата се объркваха, реакцията му винаги беше, че "вината е на предшествениците, които трябва да бъдат вкарани в затвора", каза Княжицки.

И все пак трансформацията на Зеленски от разочароващ мирновременен лидер в, по хиперболичните думи на френския публичен интелектуалец Бернар-Анри Леви, "нов, млад и великолепен баща-основател" на свободния свят, беше стряскаща.

Дори критици в страната му сваляха шапки заради силните му страни като превъзходен комуникатор: ежедневните му обръщения към украинците ги успокоиха, дадоха им насока и повдигнаха морала, дори когато хората разбираемо се притесняваха. И те признават, че той вероятно е спасил страната, като е отхвърлил предложението на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкън да напусне Киев.

"Той се превърна в завладяващ лидер", каза Адриан Каратницки, старши сътрудник в Атлантическия съвет и автор на предстоящата книга "Бойно поле Украйна: от независимостта до руската война". Според Каратницки силните страни на Зеленски като комуникатор съответстват на времето. "Той е добър в насочването на общественото мнение, но сега е по-ефективен, защото страната е много по-обединена и по-сигурна относно своята идентичност, интереси и цели. Той все още е същият човек, какъвто беше - актьор и изпълнител, но това го прави идеален военен лидер, защото е в състояние да олицетворява обществения импулс", добави той.

Но когато става дума за нормална политика и обществеността не е единна, Зеленски е непостоянен лидер, който променя сценария и преработва плановете си, за да следва капризите на общественото мнение. "Когато е ясна обществената цел, той има сила, а по време на война той има зад гърба си абсолютната власт на държавата. Но когато каретата отново се превърне в тиква, той ще трябва да се справи с един много различен свят", заключи Каратницки.

Вътрешната политическа критика нараства - макар и слабо забележимо за международни медии, все още възхитени от харизматичната привлекателност на Зеленски и запленени от простата история на Давид срещу Голиат.

Междувременно във Върховната Рада - парламента на страната - се натрупва разочарование, като законодателите се оплакват, че са пренебрегнати от правителство, което вече беше станало нетърпеливо към надзора още преди войната и сега го избягва почти изцяло. Зеленски се е срещал с висши лидери на опозицията само веднъж, откакто Русия нахлу - и това беше преди близо година.

"Рутината министри да отговарят на въпроси в Радата е изоставена", каза опозиционният депутат Ивана Климпуш-Цинцадзе, член на партията "Европейска солидарност" и бивш вицепремиер в предишното правителство на бившия президент Петро Порошенко.

"Военното време изисква бързо вземане на спешни решения и изисква съкратени процедури. И това е донякъде разбираемо", каза тя. "Но ние виждаме как решенията са все по-централизирани и концентрирани в по-малко ръце и това оказва влияние върху баланса на политическата власт и (е) вредно за системата на управление, която се опитваме да развием, и за укрепването на нашите демократични институции в съответствие с критериите, определени от ЕС за сближаване."

Климпуш-Цинцадзе се тревожи, че неотдавнашната вълна от арести срещу корупцията е по-скоро димна завеса в навечерието на срещата на върха ЕС-Украйна през февруари, която може да бъде използвана като възможност за още по-голямо централизиране на властта. "Ако някой мисли, че централизацията на властта е отговорът на нашите предизвикателства, този някой греши", добави тя. "Мисля, че е важно да наблюдаваме много внимателно как се развиват антикорупционните дела и дали ще има прозрачни разследвания и дали върховенството на закона ще се спазва внимателно."

Според Княжицки не бива да се изпуска от поглед факта, че Зеленски е политик популист и споделя фокусираните върху личността недостатъци на тази порода политици. Но това, което радва опозиционния депутат, е как украинското гражданско общество процъфтява по време на войната, как местното самоуправление е укрепено благодарение на доброволчеството по време на войната и взаимопомощта и как се представят някои държавни органи - по-специално железниците и енергийния сектор.

Именно това, заедно със силното чувство за национална принадлежност, изковано от конфликта - ще формира основата на силна следвоенна Украйна, каза той.

Източник: Европейската редакция на "Политико" / News.bg