Румънският печат: Дълбоки разногласия относно посоката, в която трябва да поеме България в средносрочен план

Частичните резултати след изборите в България показват една толкова поляризирана страна, че ще бъде трудно да се състави каквото и да било правителство, пише днес румънският вестник „Либертатя“, като публикува временни резултати от вота. Изданието се спира на оспорваната битка за първото и за третото място между ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната-Демократична България“ от една страна и „Движението за права и свободи“ и „Възраждане“, от друга.

Тези близки резултати дават индикация за нови проблеми при съставянето на стабилна управляваща коалиция, коментира „Либертатя“ и допълва, че именно нестабилността доведе до вчерашните парламентарни избори, които са петите по ред за период от две години. Вестникът се спира и на относително слабата избирателната активност.

Румънското издание посочва, че една от основните теми на вота е била корупцията и илюстрира този момент с битката между бившите премиери Бойко Борисов и Кирил Петков. Друга тема от предизборната кампания в България, която извежда на преден план румънското издание, е позицията на страната спрямо Русия.

Вестникът се спира на възхода на партия „Възраждане“ и посочва, че той се вписва в един по-широк феномен на засилване на популярността на крайнодесните партии, наблюдаван в редица европейски страни. „Либертатя“ допълва, че подобно явление се наблюдава и в Румъния, където националистическата партия Алианс за единство на румънците (АЕР) вече се е устремила към първите места в сондажите.

Периодът от последните избори в България все пак произведе някои интересни развития, пише „Либертатя“ и дава пример с партия ГЕРБ, която бе напълно изолирана на изборите през април 2021 г., но сега изглежда е пробила този "санитарен кордон" чрез създаване на негласни споразумения с други партии. ГЕРБ подкрепи усилията за въоръжаване на Украйна и в това отношение се присъедини към основните си съперници от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ – две формации, които се дистанцират от партията на Борисов, обвиняван в корупция, и които подкрепят съдебната реформа, борбата с корупцията и дигитализацията, отбелязва „Либертатя“.

Политическите коментатори, цитирани от румънското издание, припомнят за ситуацията в Румъния, където двете най-големи партии и отколешни съперници на политическата сцена съставиха управляваща коалиция. Според анализаторите обаче шансовете за подобно развитие в България са много ограничени.

„Коалиция, която да възпроизведе сегашната управляваща коалиция в Румъния, изглежда „токсична“ от електорална гледна точка за всички замесени страни“, посочват анализаторите, цитирани от „Либертатя“, и допълват: „Основната причина за безизходицата, в която се намира страната, остават дълбоките разногласия сред политическия и икономическия елит относно посоката, в която трябва да поеме България в средносрочен план. Съществува консенсус около това, че България трябва да продължи да бъде част от ЕС и НАТО, но съществува разногласие по отношение на помощта, която България би трябвало да окаже на Украйна във войната с Русия“.

„Дълги и трудни“ коалиционни преговори предрича след вота и румънският вестник „Евениментул зилей“, информирайки, че прозападният реформаторски блок в лицето на „Продължаваме промяната-Демократична България“ и дясноценстристката коалиция на бившия премиер Бойко Борисов (ГЕРБ-СДС) са с почти изравнени резултати.

Това бяха петите избори в България за период от две години на фона на личната антипатия между лидерите на двата основни блока, която им попречи да си сътрудничат за съставяне на стабилно коалиционно правителство. Нов неуспех за съставяне на работещо правителство може да подкопае надеждите на България за присъединяване към еврозоната в краткосрочен план и за ефикасно използване на помощта от ЕС за възстановяване след КОВИД, пише вестникът.

„Евениментул зилей“ припомня за обвиненията в корупция срещу Бойко Борисов, отправяни от „Продължаваме промяната-Демократична България“, но посочва, че според някои избиратели „Борисов, който е ветеран на българската политическа сцена, е в състояние да осигури стабилност на фона на нарастващата инфлация и геополитическите тревоги заради войната в Украйна“. Вестникът припомня, че лидерът на „Продължаваме промяната“ - 42-годишният възпитаник на Харвард Кирил Петков, който за кратко бе премиер до средата на 2022 г., многократно изключи вариант за сътрудничество с ГЕРБ и смята, че България трябва да елиминира корупцията и да стане по-надеждна и прозрачна страна членка на ЕС.

"Евениментул зилей" посочва, че както Борисов, така и Петков, искат България да запази проукраинската си позиция във войната, въпреки че страната има тесни исторически и културни връзки с Русия и е членка на НАТО. "Въпреки това, президентът Румен Радев, чиято роля е до голяма степен церемониална, но влиянието му нарасна в периода на политическата нестабилност, оказва натиск за по-нюансиран подход към войната", пише „Евениментул зилей“. Заради безизходицата в българския парламент през последните две години, България бе управлявана предимно от служебни правителства, назначени от президента Радев, припомня вестникът.

„Евениментул зилей“ обръща внимание на факта, че партия „Възраждане“, която „симпатизира на руския президент Владимир Путин“, се класира на трето място на изборите, регистрирайки силно нарастване на подкрепата спрямо предишния вот през октомври 2022 г., когато събра около 10 процента от гласовете.

В. „Котидианул“ извежда като акцент в заглавие нарастването на подкрепата за „проруския лагер“ в България.

Консерваторите и либералите са рамо до рамо след произведените вчера парламентарни избори, които бяха белязани от възхода на проруския лагер на фона на войната в Украйна, пише вестникът.

Далеч от надеждите, породени от вълната от антикорупционни демонстрации през лятото на 2020 г., най-бедната страна в ЕС с население от 6,5 милиона души, е потънала в скъпоструваща политическа криза, която няма прецедент след края на комунизма през 1990 г., пише „Котидианул“.

„След свалянето на Бойко Борисов от власт след десетилетие начело на държавата, различните партии в България не успяват да постигнат споразумение за създаване на трайна коалиция. Тази ситуация се усложнява от конфликта в Украйна на фона на това, че обществото в България е исторически и културно близко до Москва, а сега е разделено по отношение на помощта за Киев. Младата проруска ултранационалистическа партия „Възраждане“ се възползва от този геополитически контекст, за да продължи възхода си, печелейки между 13 и 14 процента от гласовете, в сравнение с 10 процента на вота през октомври. Тя отказва всякакви доставки на оръжие за Киев и открито защитава идеологията на Кремъл, както и Българската социалистическа партия (9-10 процента), наследник на бившата комунистическа партия, която някога управляваше страната“, пише „Котидианул“.

Вестникът се спира и на слабото участие в изборите и все по-забелязващата се умора сред онези избиратели, които все пак са отишли до урните.

Резултати от произведените вчера парламентарни избори в България публикуват и други румънски издания.