Петдесет години след тайна израелска операция в Бейрут Ливан продължава да е бойно поле за външни сили

В студена нощ точно преди 50 години израелски отряд командоси, водени от мъж, преоблечен като жена, проникват в престижен квартал на Бейрут и застрелват трима високопоставени представители на Организацията за освобождение на Палестина в апартаментите им.

Годишнината не се отбелязва с много шум, но операцията от 10 април 1973 г. и до днес не е изгубила значението си.

Нападението е един от първите случаи, когато Ливан се превръща в арена, на която Израел и неговите противници си разчистват сметките. Петдесет години по-късно нещата са същите, както се вижда от размяната на ракетен огън и въздушни удари през границата миналата седмица между Израел и палестинските бойни групи в Ливан.

Дързостта на убийствата - извършени от израелски отряд, промъкнал се в Бейрут и изтеглил се след това без особена съпротива - зашеметява ливанците. По онова време, две години преди избухването на гражданската война, страната им е известна предимно като туристическа атракция, където посетителите идват да се забавляват, да посещават археологически обекти, да карат ски по заснежените планини или да се пекат на пясъчните плажове. Това е сигнал за нова ера, която продължава и до днес, в която регионалните сили многократно са се намесвали в Ливан.

Нападението е ръководено от Ехуд Барак, който по-късно става главнокомандващ на израелската армия, а през 1999 г. - министър-председател. Мишените са Гамал Адуан, отговарящ за операциите на ООП на окупирания от Израел Западен бряг; Мохамед Юсеф Наджар, член на изпълнителния комитет на ООП; и Гамал Насер, говорител на ООП, харизматичен писател и поет.

В нощта на 9 април 1973 г. съпругата на Адуан - Маха Джаюси, страда от зъбобол и си ляга в стаята на малките им деца. Адуан обикновено работи до късно и тази вечер има планирана среща със служители на ООП, разказва Джаюси, описвайки въпросната нощ пред Асошиейтед прес. Тя говори от Йордания, където живее след нападението.

Около 1 ч. през нощта Маха се събудила от силен звук и счупването на прозореца над леглото ѝ. Адуан се втурнал в спалнята с пистолет и ѝ казал да остане в стаята. Секунди по-късно проехтели изстрели и Адуан паднал мъртъв в коридора между спалните. Двама въоръжени мъже влезли в детската стая и осветили с фенерче Джаюси и децата.

Единият от тях казал по радиостанцията си на иврит: "Мисията е изпълнена. Жена му и децата му са тук, трябва ли да убием и тях?" Отговорът бил: "Ако не се съпротивляват, не ги убивайте", спомня си Джаюси, която е учила иврит в университета в Кайро.

Когато израелците си тръгват, тя набързо завежда децата в банята, за да ги скрие, са после оглежда жилището. Входната врата е разбита и широко отворена и надупчена с куршуми, а на стълбището има петна от кръв. Тя не знаела, че отрядът е убил и Насер, който живеел на горния етаж.

Джаюси излязла на балкона и извикала Наджар, който живеел в сградата на отсрещната страна на улицата - без да подозира, че Наджар и съпругата му също са убити. Джаюси казва, че седмици преди нахлуването забелязала, че непознати идват на паркинга на сградата им, а хора от другата страна на улицата снимат сградата им. Тя разказа, че Адуан се е притеснил и ѝ е казал, че ще помоли охраната да бъде засилена.

При нахлуването, известно като "Операция Изворът на младостта", са убити тримата служители на ООП, както и няколко ливански полицаи и охранители, отзовали се при нападението. Двама израелски командоси от отделен екип загиват, след като са ранени в престрелка, докато атакуват друга цел в Бейрут.

Операцията е част от поредица израелски убийства на палестински дейци като отмъщение за убийството на 11 израелски треньори и спортисти на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г., когато палестинската организация "Черният септември" взема заложници. Синът на Адуан - Рами, по-късно заявява, че баща му няма нищо общо с нападението в Мюнхен.

Години по-късно Барак описва операцията, като казва, че той и още двама командоси са били облечени като жени с перуки и грим, за да може отрядът да привлича по-малко внимание, отколкото би привлякла група мъже, които се разхождат през нощта по улица в Бейрут.

Израелците акостирали на брега в Бейрут с лодки и били посрещнати от агенти на Мосад, представящи се за туристи, които ги откарали до квартал Вердун.

Там три отряда се промъкват в двете сгради и взривяват входните врати на апартаментите, докато Барак и резервен екип стоят отвън. Те убиват охранител, който се приближава до тях, и откриват огън по автомобил на ливанската полиция, отзовал се на стрелбата, разказа Барак в телевизионно интервю години по-късно.

Барак разцказа, че осем минути по късно трите отряда се върнали, стигнали с кола обратно до брега и се отправили към морето с лодки. Отрядът отнася и документи, довели до арести на дейци на ООП на Западния бряг.

Дни след убийствата над 100 000 души участват в погребението на тримата палестински лидери, погребани в "Гробището на мъчениците", където през годините са погребвани десетки палестински служители и бойци.

Нападението доразпалва и без това разгорещеното разделение сред ливанците между поддръжници и противници на ООП и други палестински фракции. През 1970 г., палестинските групировки правят Ливан своя база и се преместват там, след като са изгонени от Йордания. Това става три години, след като Израел окупира Западния бряг, ивицата Газа и Източен Йерусалим. От Ливан палестинците организират нападения на територията на Израел.

Последвалата политическа криза довежда до оставката на правителството на тогавашния министър-председател на Ливан Саеб Салам. По-малко от месец по-късно избухват сблъсъци между ливанската армия и палестинските бунтовници. Тези разногласия са един от факторите, тласнали Ливан към гражданска война в периода 1975-1990 г., по време на която Израел нахлува и окупира част от страната, преди да се изтегли през 2000 година.

След края на гражданската война подкрепяното от Иран ливанско шиитско екстремистко движение "Хизбула" се превръща в основен противник на Израел в Ливан. Войната между Израел и "Хизбула" през 2006 г. нанася тежки щети в Ливан, особено в южната част на страната.

Палестинските фракции също продължават да имат присъствие там. Израел обвини палестинската ислямистката групировка "Хамас" за серията от ракети, изстреляни срещу територията на страната миналата седмица, очевидно в отговор на набезите на израелската полиция в комплекса на джамията Ал Акса, главен храм, построен на хълм, почитан и от мюсюлмани, и от евреи.

След ответните въздушни удари на Израел към Ливан в петък някои от същите ливански политици, които в миналото са били отявлени врагове на палестинските бойци, осъдиха "Хамас".

Самир Жаажа, чиито християнски "Ливански сили" често се сражаваха с палестинските бойци по време на гражданската война, поиска от правителството да осигури мир на границата. Той също така призова да не се оставя "вземането на стратегически решения на ръководения от Иран алианс", визирайки "Хизбула" и "Хамас". Фуад Абу Надер, друг бивш командир от партията "Ливански сили", призова за арест на лидера на "Хамас".

Войните и конфликтите през последните 50 години са засенчили спомените за нападението от 1973 г., но то все още се откроява като зашеметяващ момент.

Ливанският писател Зиад Каж е живял наблизо във Вердун и бил 9-годишен, когато е извършено нападението. Той разказва, че си спомня шока, когато проехтяла стрелбата и електричеството прекъснало. Много от живущите в сградата намерили подслон в апартамента на семейството му на приземния етаж.

"Беше ужасна безсънна нощ, която все още отеква в главата ми", казва Каж.

Източник: БТА