6 октомври 1973 година - Войната на Йом Кипур или как Израел разби агресията на арабските си съседи

На 6.10.2022 год . се навършват 50 години от войната на Йом Кипур
В 14:00 часа на 6 октомври 1973 г. по цялата страна прозвучава сирена за тревога.
Странният час за започване на войната съвсем не е случайно избран - денят е един от най-важните и свети еврейски празници, Йом Кипур или Ден на Прошката, припомнят от "Приятели на Израел в България".

По време на празника е прието да не се яде, пуши, да не се пие дори вода, да не се пътува по земя, въздух и море, да не се ползват ел. уреди или телефон и т.н. Не е пресилено да се каже, че на този ден държавата замира напълно.

Важно е да се спомене и факта, че според еврейската традиция празниците, започват и завършват по залез слънце, т.е. постите започват в случая привечер на 5 октомври и трябва да завършат с изгряването на първата звезда на 6-ти октомври.

С други думи, арабите избират като момент на атака именно часа и времето , по което израелците не ще са се хранили или пили максимално дълго, когато ще им се наложи да се сражават.
Друг не по малко важен фактор е разбира се отсъствието на голямата част от войниците и офицерите, разпуснати в отпуска заради празника.
Практически всички частни и държавни институции, обществения транспорт, пощите и медиите не работят. Все още много малко домакинства притежават частни телефони.

Броят на спешните дежурства е сведен до минимум; радиото и телевизията също не работят на този ден, което прави известяването на войната и мобилизирането на резервистите още по-трудно.
Арабската коалиция е мощна. Участват
Египет:
---------------
800 хил. войници, от които участие вземат 300-420 хил.; 2000-2400 танка (Т-10/34-85/54/55/62, ИС-3, както и самоходни ПТ оръдия от ВСВ - ПТ-76 и около 100 броя СУ-100/122), около 2400 бронирани машини и БТР (БТР-40/152/50/60 и БМП-1), над 1100 броя артилерия над 100мм (гаубици 2А18 и М1937, СЗО БМ-21 и тежки минохвъргачки), 690 самолета (Миг-17/19/21/25, Су-7Б, бомбардировачи Ту-16, Ил-28/14, Ан-12), 161 хеликоптера Ми-6/8, 104 кораба.
Сирия:
-------------
150 хил. армия, от която около 60 хил. вземат участие, 1350-1400 танка (аналогични на египетските модели), 800-900 бронирани машини и БТР, 600 артилерийски цеви над 100мм, 350 самолета, 36 хеликоптера и 21 бойни кораба.
Ирак:
-------
Изпраща корпус от около 60 хил. войници (от които само 18-20 хил. успяват да пристигнат навреме), 500-700 танка (от които около 300 стигат навреме), 300-500 бронирани машини, 200 броя артилерия (54) и 73 самолета.
Останалите участници:
Йордания
--------------
Крал Хюсеин, вероятно най-неентусиазирания участник, изпраща на сирийския фронт две от елитните си танкови бригади - 40-та и 60-та, както и три батареи артилерия.

Саудитска Арабия и Кувейт
---------------------------------------
помагат финансово и също така изпращат символични експедиционни корпуси (саудитска бригада от 3000 души участва в отбраната на Дамаск).

Мароко
---------------------
изпраща 3 бригади; палестинци в арабските държави сформират доброволчески части.

Кадафи от Либия
-------------------------
изпраща на Египет финансова помощ от над $1 млрд., наред с изтребители Мираж и няколко механизирани бригади.

Алжир
----------------
изпраща няколко ескадрили изтребители и бомбардировачи, механизирани пехотни бригади и няколко десетки танка.
Тунис изпраща корпус от 1000 души,
-------------
Судан - корпус от 3500. души
-----------------
Ливан не участва активно, но радарните му инсталации са ползвани от сирийските ВВС,
---------

Срещу тази цяла военна мощ, младата 25 годишна държава Израел е с:
Около 400-420 хил.общо редовни войници и резервисти; 1300-1500 танка (М-48/50/60, Центурион, АМХ-13 и около 200 пленени и модифицирани Т-54/55); около 3000 бронирани машини и БТР (повечето американски М-2/3 half-tracks от ВСВ и известно количество М113); над 900 броя артилерия над 100мм (вкл. гаубици М-101/114 и самоходни М-109/110); 561 самолета (А-4 "Skyhawk", Ф-4 "Phantom", "Mirage" 3, Нешер и др.), 84 хеликоптера и флот от около 35 малки кораба (всъщност броят на бойните кораби, цитиран тук, включват дори миночистачи, влекачи и други невъоръжени кораби, като истински бойни са около 1/3).

С оглед на огромното числено превъзходство, изненадата на стратегическо и на тактическо ниво , а така също и техническото предимство в някои аспекти (най-ярко изразено в инфрачервените уреди за нощно наблюдение на танковете), арабските армии по всички показатели и прогнози би трябвало безпроблемно , за минимум време да победят в тази война.

И въпреки всичко, това не става.

Битките по всички фронтове са на живот и смърт.
Израелските екипажи имат ясно изразено превъзходство в тренировката, бързо се адаптират, командирите умеят да импровизират и не се колебаят да действат случай на нужда на своя глава .

Но не по малко важен е и простият, най-мотивиращ елемент: за разлика от арабите, израелските войници знаят , че това е борба на живот и смърт, за самото съществуване на държавата си или както казват историците - "не за победа, а за оцеляване".

Даян нарича войната от 1973 г. "война на бащи и деца" и в този израз всъщност има огромна доза истина - тези, които са били младежи при създаването на държавата през 1948 г. все още служат като резервисти през 1973 г., но сега вече редом с тях са синовете и дъщерите им .

През 70-те години IDF, по неволя, е почти сигурно най-опитната армия в света: практически всичките и офицери и голяма част от войниците и са участвали в четири победни войни (никоя от които не е започвана от Израел) и безброй "неофициални" сблъсъци и засади за 25 години, нещо с което не може да се "похвали" никоя съвременна армия.

Мобилизацията е изключително висока - резервистите дори не чакат да ги повикат, огромното болшинство само грабват саковете си и сами се отправят с колите си на север; често без екипировка, още с цивилните дрехи сядат в танка.
Няма време да се сформират батальони и бригади, нито дори органични екипажи - организират се по няколко десетки, сформират се роти и взводове и се хвърлят в боя. Няма време и да се монтират картечници, често дори оръдията не се синхронизират.

На юг египтяните губят част от Синай (който в последствие е върнат на Египет след сключения с него мирен договор )

На север Сирия загубва целите Голански възвишения. Линията определена от ООН остава граница и до сега и формално двете страни са във война и до днес. Сините каски обаче създават демилитаризирана зона и това е един от малкото случаи на успешна намеса от ООН - буферът действително прекратява ежедневните артилерийски престрелки и самолетни дуели над границата.

Жертвите от сраженията са тежки и за двете страни.

Особено за Израел.
Като процент от населението, (което по това време едва надвишава 3 милиона) в Кипурската война загиват повече хора, отколкото губи САЩ за целия период на войната във Виетнам. Израел дава около 2800 убити и 7-8000 ранени. 400 танка са напълно унищожени, 600 са повредени и върнати в строя. 102 (или 104) самолета са свалени, почти всички от ПВО.

Арабските армии представят данни за около 8500 убити и 20 000 ранени. По-популярната оценка обаче е 10-15 хил. убити и 30 хил. ранени, а някои анализи сочат дори 20-30 хил. убити и 50 хил. ранени. Загубите на техника се оценяват на 2250 унищожени или пленени танка (Сирия губи почти всички от началните си 1400 танка в сраженията) и 432 свалени самолета.

В началото на 1974 израелските войски се изтеглят от западния бряг на Суецкия канал. Египет се оказва отново на изходната позиция от преди войната.

В Израел започва търсене на виновниците. Много скоро става ясно, че става дума за провал на военното разузнаване, както и на отделни политици: военните приготовления на Египет и Сирия били наблюдавани още от 1972, но били тълкувани като маневри или опити за заблуда на противника. Министър-председателката Голда Мейр и министърът на отбраната Моше Даян подадоха оставка, началник-щабът на армията генерал Давид Елазар излезе в пенсия.