Защо Франция се справя по-добре от Германия

Франция се справя икономически по-добре от своята съседка Германия. Защо? На какво се дължи икономическото превъзходство в момента? Какво Франция прави по-добре от Германия?

В миналото Франция често беше смятана за "болния човек в Европа" - заради липсата на реформи или дългите периоди на висока безработица в страната. Днес обаче подобни обвинения не са оправдани: докато икономиките на северноевропейски страни като Германия или Швеция се свиват, френската нараства, макар и незначително - с 0,5% през второто тримесечие на 2023 година. Според икономисти това се дължи, наред с другото, на структурата на френската икономика, както и на някои реформи от последните години. Но този икономически растеж си има и сенчеста страна.

"Тази година френските компании са спечелили милиарди евро от продажбата на круизни кораби и самолети, става ясно от данните за растежа", казва пред ДВ Филип Кревел, икономист и ръководител на базирания в Париж мозъчен тръст Cercle de l'Epargne. "Но преди всичко Франция има голям сектор на услугите, който се представя добре - особено в туризма". По това тя си прилича с Испания, която в момента също бележи ръст.

Северът изостава

Германската икономика разчита на силен индустриален сектор, който традиционно изнася много. "Но сега страната страда, защото международната търговия е в застой. Китайската икономика расте по-слабо, а САЩ и Европа са в търговски спор с Китай, така че всички страни поставят търговски бариери. Високите цени на енергията също са проблем - все пак промишлените предприятия се нуждаят от много електроенергия", казва Кревел.

В миналото Германия разчиташе много и на вноса на газ от Русия, който обаче вече не тече както преди - следствие от руската инвазия в Украйна, започнала през февруари 2022 година. Франция, от друга страна, се възползва от сравнително евтината си ядрена енергия, която съставлява 70% от общото производство на електроенергия. Неблагоприятно за Германия е и сбогуването с двигателите с вътрешно горене и преминаването към електромобилност. "Страната традиционно е голям производител на автомобили, но батериите за електромобилите досега бяха произвеждани предимно в Китай", казва Кревел.

Ан-Софи Алсиф, главна икономистка в базираната в Париж одиторска компания BDO, посочва още една диаметрална разлика между двете икономики: "Растежът на Франция се захранва главно от вътрешното търсене. Макар покупателната способност на френските потребители да е спаднала донякъде заради кризите от последните години (пандемията от коронавирус, войната в Украйна), все пак не се е сринала", казва тя за ДВ.

Фактът, че страната премина толкова добре през тези трудни времена, се дължи главно на бързата реакция на държавата, казва Кристофър Дембик, съветник по ивнестициите в парижкия клон на швейцарското дружество за управление на активи Pictet Asset Management. "По време на Ковид кризата Франция осигури мащабни помощи и заеми, за да запазят домакинствата покупателната си способност, а фирмите - възможността да инвестират. Освен това страната съумя бързо да предприеме финансови мерки в защита на икономиката от нарастващите цени на енергията - година преди Германия да предприеме подобни действия. Именно на това се дължи разликата, а в крайна сметка Германия похарчи за тази цел повече като част от брутния си вътрешен продукт (БВП)", казва Дембик.

Недостатъчно бърза реакция на Германия критикува и преподавателят по право и икономика във Висшето търговско училище в Париж (HEC) проф. Армин Щайнбах. Според него президентската система във Франция е реагирала много по-бързо в тези критични времена, отколкото стъпващата върху общия консенсус между държавата и провинциите германска федерална система. Но има и друга причина за това, казва професорът: "Президентът Макрон вече бере плодовете от провежданите от него реформи от 2017 година насам - намалените корпоративни данъци, либерализираният пазар на труда, реформираната осигурителна система срещу безработица и съвсем наскоро болезнено прокараната от него пенсионна реформа", казва Щайнбах.

Това се отразява и на безработицата, която в момента е седем процента - най-ниската от 20 години насам.

Напрежение между съседите

Добрите икономически резултати на Франция доведоха до сътресения във френско-германските отношения, които от известно време са в затруднено положение. Двете страни се смятат за двигател на Европейския съюз. "Германия винаги е била напред в икономическо отношение. Сега това може да се обърне трайно, което поражда голямо напрежение сред германците - също и защото Франция се гордее с добрите си икономически показатели", посочва Щайнбах, който десет години е работил в германското правителство, включително в Министерството на финансите.

"Ако се сравнят данните от предпандемичната 2019 година с тези от 2023, Франция не може да бъде наречена образцов ученик, но пък Германия стои особено зле: след 2019 БВП на еврозоната е нараснал средно с 3,1%, този на Франция - с 1,7%, докато германската икономика на практика е в застой - бележи минимален ръст от 0,2 процента", посочва Катрин Матийо, икономистка от Института за политически науки в Париж.

Всичко това все пак не поставя под съмнение индустриално ориентираната икономика на Германия. "В края на краищата Франция сега също все повече се фокусира върху реиндустриализацията", казва по този повод Алсиф. "И е добре, че в ЕС имаме такива структурни различия, т.е. че не всички са в рецесия по едно и също време", добавя тя.

Твърде много задължения?

Но историята на успеха на Франция има и своята тъмна страна: нарастващият държавен дълг, който вече възлиза на повече от 3000 милиарда евро (3 трилиона?) или 112,5% от БВП. През 2019 този процент все още беше под 100. Освен това френският бюджетен дефицит е пет процента - доста над определената от Брюксел граница от три процента.

Икономистите смятат, че дори и при такава задлъжнялост Франция едва ли ще фалира в близко бъдеще. Въпреки това тя е проблем, убеден е Щайнбах. "Ако една страна трябва да обслужва висок дълг, тя разполага с по-малко пари за други, важни разходи. А това създава натиск за икономии, което може да има дестабилизиращ ефект върху политиката. Все някога ще свършат парите за щедри правителствени програми за подпомагане", казва икономистът.