2023 година премина под знака на оспорване на глобалната доминация на Запада

Миналата година затвърди тенденцията на оспорване на глобалната доминация на Запада. Войната на Русия срещу Украйна продължи, а през октомври барутният погреб на Близкия изток отново бе подпален с безпрецедентната атака на "Хамас" срещу Израел.

Ако 1991 г. беляза връх в доминацията на Запада на геополитическата шахматна дъска, с първата война в Залива и разпадането на големия идеологически съперник - Съветския съюз, то три десетилетия по-късно светът изглежда по начин, който тогавашните лидери на САЩ и техните съюзници надали са очаквали. И при всички случаи, не само, че не е настъпил краят на историята, който прибързано и конюнктурно провъзгласи година по-късно американският политолог Франсис Фукуяма, но и по-скоро се сбъдна древното, и издържало проверката на времето, китайско проклятие човек да живее "в интересни времена".

Съединените щати си остават единствената суперсила и може да разчитат на мрежата от съюзи, която са изплели по цялото земно кълбо - от Европейския съюз през Япония и Южна Корея в Североизточна Азия до Австралия. В същото време относителният дял на САЩ и Запада като цяло в световната политика и икономика намалява за сметка най-вече на Китай и Източна Азия. Азиатският гигант с бързи темпове набира мощ и си връща доминиращата позиция, която е имал в продължение на векове преди епохата на Великите географски открития. Русия, за която през 90-те години на миналия век имаше очаквания, че ще се интегрира в Запада, открито оспорва неговата доминация, а надеждите, които вече покойната бивша британска министър-председателка Маргарет Тачър възлага в своята автобиография на руския президент Владимир Путин, отдавна изглеждат като наивни илюзии.

Изминалата 2023 г. бе белязана не само от затвърждаване на партньорството между двете големи източни сили, но и от все ясното очертаване на антизападна ос, към която се присъединиха Иран и Северна Корея. Техеран и Пхенян, на които Съветът за сигурност на ООН преди години наложи санкции заради военни програми, се превърнаха в ключови доставчици на оръжия за Москва. И нещо много показателно, шансовете на практика блокираният Съвет за сигурност да им наложи нови наказателни мерки вече са нулеви.

От една страна, тази ситуация опасно напомня на злощастния край на Обществото на народите в навечерието на Втората световна война и на "кръстоносния поход" на силите на Оста срещу западните демокрации. От друга, Съединените щати и техните съюзници продължават да доминират в политически, икономически и технологичен план. Показателно е, че съвременните оръжия, които Западът доставя на Украйна, ѝ помагат да се противопоставя изненадващо успешно на руската агресия.

Нито един от неуспехите, които САЩ, Европа и другите големи демокрации претърпяха на международната политическа сцена през последните 12 месеца, не е катастрофален, поне засега. Те обаче са индикация за промяна на баланса на силите в посока отслабване на започналата преди години доминация на Съединените щати и западните ценности, обобщава Би Би Си.

Въпреки някои успехи в Черно море войната като цяло не върви добре за Украйна. Това съответно е лоша новина за ЕС и НАТО, които подкрепиха украинската армия и икономика с десетки милиарди долари, коментира Би Би Си.

Украинската контраофанзива не донесе резултатите, на които Киев и Западът се надяваха. А оръжейните доставки дадоха основания на Путин и руския политически елит като цяло да променят постепенно "информационното поле", като вече говорят за конфликт с "колективния Запад". Освен това западната оръжейна помощ започва да се забавя, и то в момент, когато Украйна все повече изпитва недостиг на войници и боеприпаси.

От друга страна, Русия търпи тежки загуби и като че ли няма изгледи да постигне решаваща победа. Путин вижда окуражителни признаци в блокирането на новата американска военна помощ в Конгреса и несъмнено се надява президентските избори в САЩ през ноември да бъдат спечелени от кандидат, които не е така заинтересован да продължи да помага на Киев.

На този фон представители на редица европейски държави, най-вече бивши социалистически страни в Източна Европа, не спират да предупреждават, че Украйна само е първата линия на отбрана срещу руските империалистически домогвания. Естония, Латвия и Литва - балтийските републики членове на НАТО - са убедени, че ако Путин успее, той до пет години ще дойде и за тях, отбелязва Би Би Си.

Руската икономика засега устоява на наложените ѝ санкции, а първоначалната вълна от шумно възмущение от пълномащабната инвазия в Украйна постепенно отстъпи тихо пред реалността: Западът не е целият свят и редица държави в Близкия изток, Азия, Африка и Латинска Америка вървят по свой собствен път.

Показателно е, че в няколко бивши френски колонии в африканския регион Сахел бяха извършени антизападни военни преврати. При това дългата ръка на Москва може да бъде проследена в тези държави, където има присъствие митичната руска частна военна компания "Вагнер".

Освен това войната, която избухна в Близкия изток с изненадващото нападение на "Хамас" срещу Израел на 7 октомври, за Русия е добре дошло отклоняване на световното внимание от нейната инвазия в Украйна. Последвалите страдания за цивилното население в ивицата Газа превърнаха в очите на милиони мюсюлмани Съединените щати и Запада в съучастници в агресия, независимо че Израел се опитва да освободи заложниците, държани в палестинската територия, и да неутрализира заплахата от ислямисткото движение, което не признава правото на съществуване на еврейската държава.

На този етап краят на войната не се вижда. От друга страна, първоначалните опасения, че тя може да прерасне в по-широк регионален конфликт, като че ли няма да се сбъднат въпреки точките на напрежение по границата на Израел с Ливан и с атаките в Червено море на свързаните с Иран йеменски бунтовници хуси.

Впрочем Техеран, подобно на Пхенян, не спря през 2023 г. да отправя предизвикателства към Запада. Иран и Северна Корея не само се превърнаха в ключови доставчици на оръжия за водената от Русия война, но и продължават да развиват военни програми за собствените си цели. С негласната подкрепа на Москва и Пекин, които, за разлика отпреди няколко години, вече биха наложили вето в Съвета за сигурност на ООН на всяка насочена срещу тях резолюция.

Китай впрочем не показва признаци на отказване от своите собствени териториални претенции в Източнокитайско море и за Тайван. Въпреки че 2023 г. бе белязана от известно намаляване на напрежението със Съединените щати, особено след смятаната до голяма степен за успешна среща между президентите Джо Байдън и Си Цзинпин в Сан Франциско през ноември.

Китай обаче си остава големият съперник, особено в дългосрочен план, за американския политически елит - положение, което е отразено в новата стратегия на САЩ за Индийско-тихоокеанския регион.

Има ли Западът поводи за оптимизъм? Би Би Си вижда такива в преоткритата след руската инвазия в Украйна отбранителна роля на НАТО - съюз, който за мнозина бе загубил своята актуалност след края на Студената война. Освен това Западът реагира неочаквано бързо, единно и силно.

Най-голям потенциал за подобряване на ситуацията според Би Би Си обаче има в Близкия изток, където кръвопролитията и ужасяващите сцени и от двете страни на границата между Израел и ивицата Газа може да възобновят един блокиран от години процес: опитите за решаване на израелско-палестинския конфликт на основата на съвместно съществуване на две държави.

Едно е сигурно: геополитическото противопоставяне ще продължи в редица точки от планетата и през новата 2024 г., времената определено ще продължат "да бъдат интересни".