България: нови избори, стари олигарси

И оттук нататък решенията в България отново ще се вземат на базата на интереси, а не на законите и ценностите, прогнозира австрийският "Дер Щандарт" в навечерието на изборите.

На шестите парламентарни избори в България за период от три години изглежда, че е възможно да бъде сформирано стабилно правителство, пише австрийският "Дер Щандарт". То обаче може да е добър вариант най-вече за олигарсите, продължава авторката Аделхайд Вьолфл. Става дума за възможността ГЕРБ да се коалира с ДПС - същите две партии, които изкараха хората по улиците през 2020 година, припомня австрийската медия.

Каква е възможността за коалиция ГЕРБ-ДПС

ГЕРБ, които спечелиха и предишните избори миналата година, сега убедително водят според последните социологически проучвания, като се очаква да съберат около 27 процента подкрепа. ДПС също има свой твърд електорат, който се очаква да донесе около 14 на сто от гласовете на българите. Така партията, на която санкционираният по американския закон "Магнитски" български олигарх Пеевски е съпредседател, се бори за второто място с ПП-ДБ, които доскоро управляваха заедно с ГЕРБ. В състезанието за втора политическа сила, което изглежда ще бъде най-оспорвано, се нарежда и прокремълската партия "Възраждане", пише "Дер Щандарт".

ГЕРБ и ДПС обаче най-вероятно ще се нуждаят от трети коалиционен партньор, за да сформират кабинет. Реформаторите от ПП-ДБ едва ли ще опитат втори път да влязат в управлението с ГЕРБ, отбелязва австрийската медия. Именно партията на Борисов се отказа от коалицията през март, когато се очакваше Мария Габриел да заеме премиерския пост. "ГЕРБ реши да развали общото управление, защото разчиташе да получи повече подкрепа на предсрочни избори и така да може да управлява по-спокойно", казва пред "Дер Щандарт" Весела Чернева от Европейския съвет за външна политика.

От тези избори ще спечелят приятелите на Кремъл

Едно е ясно - близките до Кремъл ще получат солидна подкрепа в неделя. В никоя друга държава в Европейския съюз пропагандното влияние на Москва не е толкова сериозно, пише авторката на анализа Аделхайд Вьолфл. Няма и друга европейска държава, в която гражданите да се чувстват толкова силно свързани с Русия.

"Възраждане" може да се превърне във втората или третата най-силна партия в България, пише германският "Ди Велт", припомняйки, че партията на Костадинов си сътрудничи с руската управляваща партия "Единна Русия". Когато "Алтернатива за Германия" беше изключена от крайнодясната група "Идентичност и демокрация" (ID) в Европейския парламент, те веднага се сдобиха с нов партньор: "Нашите германски приятели могат да разчитат на нас", написа Костадин Костадинов в публикация в социалните мрежи. Неговата партия също беше изхвърлена от европейската партия ID. Миналата година руската посланичка в София заяви, че би гласувала за Костадинов, ако има право на глас, припомня още германското издание.

ГЕРБ, която членува в Европейската народна партия, също е помагала на Москва преди - например когато през 2017-а година, при управлението на Борисов, беше сключена сделката за изграждането на "Турски поток", което очевидно беше в ущърб на Украйна. "Българските закони бяха заобиколени, европейските интереси бяха игнорирани, а желанията на Владимир Путин - изпълнени", пише "Дер Щандарт” по този повод.

Австрийската медия обръща внимание и на скорошния скандал с гласуването на България за резолюцията за Сребреница в ООН, наричайки случилото се "упражнено от Сърбия влияние върху българското служебно правителство". Според Вьолфл, ако тези събития се бяха развили по време на правителство на Борисов, интересите на Сърбия и Русия щяха да вземат превес.

Кой би станал премиер?

Урсула фон дер Лайен посети България наскоро и демонстрира, че никой в ЕНП не закача ГЕРБ, въпреки всички проблеми с Борисов и асоциирането му с Делян Пеевски, пише още австрийската медия. Въпреки това авторката прогнозира, че Борисов няма да се опита отново сам да ръководи държавата. Има вероятност ГЕРБ да издигнат Росен Желязков за премиер, предполага "Дер Щандарт”.

И въпреки че влиянието на Кремъл в България донякъде беше ограничено след конституционните промени, които спряха президента Румен Радев да получи отново власт при сформирането на служебен кабинет, по всяка вероятност оттук нататък решенията в България отново ще се вземат на базата на интереси, а не на законите и ценностите.