Русия отбелязва 20 години от кървавото нападение в Беслан

Русия отбелязва днес 20-годишнина от кървавото нападение в училище в Беслан, предадоха световните агенции, пише БТА. Терористи атакуваха на 1 септември 2004 г. училище в Беслан в руския Кавказ и взе намиращите се там ученици, учители и родители за заложници. Атаката приключи със смъртта на 334 души, сред които 186 деца, което потресе цялата страна.

Руският президент Владимир Путин, който преди 20 години беше също така на власт, посети тази година на 20 август училището в Беслан. Това беше негова първа визита там. По време на нея той сравни масовото убийство отпреди 20 години с украинската военна офанзива в руската Курска област, припомня Франс прес.

Ако трябва да се върнем към събитията от 1 септември 2004 г., то те протекоха по следния начин. В деня на началото на учебната година в Русия въоръжена група, съставена от чеченци и от ингуши влезе в Първо училите в Беслан в република Северна Осетия и взе за заложници над 1000 души. Кризата продължи над 50 часа. Хората бяха държани в жестоки условия, без вода. Някои от тях бяха екзекутирани.

На 3 септември 2004 г. отекнаха две експлозии във физкултурния салон на училището и това породи паника. Децата започнаха да бягат, а нападателите откриха огън по тях. Взривовете, чиито източник все още не е напълно установен, принудиха руските специални сили, обкръжили училището, да предприемат хаотична атака, която приключи с ужасяваща кървава баня - 334 убити, от които 186 деца, и над 750 ранени, обобщава Франс прес.

Това е най-кървавият атентат в историята на Русия. Той бе извършен в момент на Втората чеченска война. В този конфликт в крайна сметка победиха руските сили срещу чеченските бунтовници. Руските сили обаче са обвинявани, че са избили десетки хиляди цивилни в Чечения, допълва Франс прес

Атаката в Беслан бележи връх на жестокостите, извършени в рамките на двете чеченски войни (1994-1996 и 1999-2009).

Лошото управление на кризата в Беслан и почти пълната липса на преговори с нападателите породи протести, ръководени по-специално от Комитета на майките от Беслан. През 2005 г. протестиращите постигнаха успех по едно от исканията си - оставката на лидера на Северна Осетия Александър Дзасохов.

През 2017 г. Европейският съд по правата на човека обяви, че руските власти са взели недостатъчни мерки за превенция на нападението и ги упрекна за непропорционалното използване на сила по време на щурма на училището. Съдът осъди Москва да изплати над 3 милиона евро на 409 жалбовносители, сред които бивши заложници от Беслан и близки на жертвите.

Днес има възпоменателни церемонии за жертвите на трагедията отпреди две години. По време на една от тях оцелели от атаката бивши ученици се събират в двора на училището, подредени по класове и носещи портретите на техните убити съученици и на другите жертви. После оцелелите полагат цветя и поставят свещи в бившия физкултурен салон, който днес е мемориал за жертвите. Комитетът на майките от Беслан пък дава пресконференция днес.

По време на визитата си в Беслан на 20 август Путин заяви: "Точно както ние се борихме срещу терористите, ние трябва днес да се борим срещу онези, които извършват престъпления в Курска област и в Донбас". В изказването си той отново поде темата за "денацификацията" на Украйна.

На 22 март през настоящата година в Подмосковието в концертната зала "Крокус сити хол" беше извършено кърваво нападение, в което загинаха 145 души, а стотици бяха ранени. Руските власти обвиниха Киев, че е изиграл роля в тази атака, въпреки че бързо отговорност за нея пое "Ислямска държава". Но руските власти продължиха да смятат, че Киев е замесен заедно със западните си съюзници, които категорично отхвърлиха каквото и да е било замесване в това нападение, припомня Франс прес.