Как Германия депортира в България жена, болна от рак

В три часа през нощта полицията почукала по прозореца на жилището на Хасан А. в баварския град Милтенберг. Отвън имало шест или седем коли, разказва Хасан пред „Зюддойче Цайтунг“. Попитали мъжа дали познава Хайят А.? Когато той отговорил утвърдително и казал, че това е майка му, полицаите съобщили, че тя трябва да бъде екстрадирана от Германия.

Това станало през нощта на 25 срещу 26 март, само няколко часа след като било установено, че жената има метастази в черния дроб. „В напреднал стадий“, обяснява Хасан. Той се опитал да обясни на полицаите, че майка му не е добре, че депортирането е невъзможно. Жената страдала от болки в корема и високо кръвно налягане. Повикана била линейка, която закарва жената в болница. Но само шест часа по-късно Хайят А. била в самолета за България - депортирана директно от болницата.

От юридическа гледна точка случаят е ясен

Случаят на жената е съвсем ясен от юридическа гледна точка, подчертава „Зюддойче Цайтунг“. В началото на 2024 г. тя пристига през България в ЕС - тоест България носи отговорност за нейната молба за убежище, макар същинската ѝ цел да е била Германия – там са се заселили двамата ѝ синове. При това положение обаче нейната молба за убежище в Германия е била обречена от самото начало.

На 30 септември Федералната служба по миграцията и бежанците в Германия отхвърля молбата, отхвърлена е и последвалото обжалване. Онзи, който няма право на убежище, е длъжен да напусне страната – независимо дали има рак или не. Хайят А. е на 61 години и е тежко болна. Веднъж вече е имала рак, страда от астма и от дискова херния. Както разказва синът ѝ пред германското издание, жената дори не можела сама да ходи до тоалетната. В деня на депортацията чува втората страшна диагноза: метастази в черния дроб, операцията е спешно необходима, казват лекарите.

Така се стига до депортирането на болната от рак жена от болницата към България – страна, която от години вече е обект на критики заради отношението си към бежанците, отбелязва „Зюддойче Цайтунг“. Дали обаче Германия има правото да депортира тежко болна жена? Или дори е длъжна да га направи, щом такива са разпоредбите на Дъблинското споразумение? Има и още един въпрос – дали депортациите засягат най-слабите, защото те са най-уязвими и не могат да се защитят пред властите?

"Те наистина бяха брутални"

Хасан А. се оплаква пред германското издание от полицаите: „Те наистина бяха брутални“. Служителите му забранили да придружи майка си с линейката, а и не му позволили да я последва със своя автомобил. Забранено му било и до сутринта да влезе в клиниката – допуснали го чак когато майката вече била на път към летището във Франкфурт. Не му казали и къде ще бъде настанена жената в България – научил го два дни по-късно от адвоката на семейството.

Робин Маитра от обединението „Социално отговорни лекари“ отбелязва пред „Зюддойче Цайтунг“, че хората, които са на лечение, имат особена нужда от защита. Затова в някои германски провинции депортациите от болници са забранени. В Бавария това не е така – но депортацията е възможна само със съгласието на клиниката. Лечебното заведение, в което е била Хайят А. отказва да направи изявление, но баварското вътрешно министерство твърди, че всичко е извършено по правилата. Била проверено дали жената може да бъде транспортирана, след което била откарана на летището. От министерството посочват и това, че роднините нямат право да придружават пациентите в линейката.

„Зюддойче Цайтунг“ пише, че според германското законодателство забрана за екстрадиране може да бъде наложена само „при заболявания, които са опасни за живота, или такива, които могат сериозно да се влошат при екстрадирането“. Такъв би могъл например да бъде случаят, ако в страната, към която е отпратен човекът, не е гарантирано съответното здравно обслужване. Оценката на Федералната служба по миграцията и бежанците е, че медицинските стандарти в България са „достатъчни“. А когато през октомври тя отхвърля молбата за убежище на Хайят А., информацията за второто заболяване на жената от рак още не е била известна – тоест то не е отчетено.

„Властите вече изобщо не отчитат състоянието на отделните хора“, казва пред „Зюддойче Цайтунг“ Яна Вайдхасе от Баварския бежански съвет. В началото на март Бавария е депортирала пакистанец, който след няколко инсулта бил наполовина парализиран. В отговор на отправената към властите жалба, те отвърнали, че Службата по миграцията и бежанците е тази, които взима решенията – Бавария била само изпълнител.

Дефицити в българската система за даване на убежище

Но това не е точно така, както показват данните, отбелязва германското издание. През 2024 година Германия е отправила 8090 запитвания към България за обратно връщане на бежанци. В 3297 случая отговорът е бил положителен, но депортираните са само 290. „Миграционните власти, които са подчинени на вътрешното министерство, могат да избират кого да депортират“, обяснява Вайдхасе.

„Зюддойче Цайтунг“ информира, че в България Хайят А. била настанена в бежанския център „Военна рампа“, където по данни на неправителствената организация „Матео“ се оказва само спешна помощ. Междувременно Административният съд във Вюрцбург се произнася по случая и стига до по-различно решение от Службата по миграцията. В него се казва, че в българската система за предоставяне на убежище има съществени дефицити, които биха могли да оправдаят забраната за депортиране на Хайят А. Благодарение на това съдебно решение, на 5 май Хайят А. се завръща обратно в Германия.