"Те намират хора в България": как източват помощи в Германия

Все повече германски градове констатират системни измами с отпусканите социални помощи, познати под името Бюргергелд (Bürgergeld). Сведения от провинция Северен Рейн-Вестфалия и от Берлин показват, че злоупотребите се извършват от добре организирани структури, подобни на мафиотските, информират няколко германски медии през последните седмици.

"Пройсише Алгемайне" цитира говорителка на Агенцията по труда в Гелзенкирхен, която обяснява схемата. По думите ѝ най-напред измамниците, които са предимно от Южна и Източна Европа, намират семейства с повече деца - най-често от България или Румъния. Те регистрират пълнолетните официално като работещи, но с ниски доходи - например почасова помощна дейност в строителството, почистването или като помощници в кухня. Официално се декларират доходи до 556 евро месечно на човек (т.нар. Minijob), но в действителност хората работят на пълен работен ден, като заплатата отвъд тези 556 евро е заработена на черно. Официално обявените ниски доходи позволяват на тези специално доведени в Германия хора да получат т.нар. Бюргергелд от държавата - социални помощи, които гарантират екзистенцминимума.

"Пройсише Алгемайне" обяснява и защо се предпочитат семейства с повече деца - защото те могат да получат повече пари от бездетните. Само че по-голямата част от отпуснатите от държавата средства влизат в джобовете на организаторите на измамата, подчертава изданието.

"Това е имиграция в социалната система"

Те имат и още едно средство за експлоатация - отдаването на квартири в порутени сгради срещу твърде завишени наеми. Така наред със социалните помощи настанените в тези жилища получават и правото на помощи за наема и отоплението, които отново се прибират от организаторите.

В тази връзка кметицата на Гелзенкирхен Карин Велге казва пред "Берлинер Тагесшпигел": "Смятам, че ще е смислено претенции за социални помощи да имат само хората, които вече от известно време са тук и сами изхранват семействата си. Тъй като това, което се случва сега, фактически е имиграция в социалната система". Според служител на Бюрото по труда в Берлин престъпните структури в тази сфера са организирани с висок професионализъм. "Така например тук става дума и за фалшиви адресни регистрации, фалшиви трудови договори и договори за наем. Те предлагат същевременно и превод при посещения на германските институции, например при час в Бюрото по труда."

По данни на Федералното министерство по труда през 2024 година в страната са били проверени 123 379 подозрителни случая на получатели на социални помощи, като в над 100 000 от тях подозренията са се потвърдили. Само 44 000 обаче са били предадени на прокуратурата, пише "Пройсише Алгемайне".

Според Агенцията по труда в Берлин възможност за противодействие на престъпните схеми ще има тогава, когато бъде въведено задължението за електронно изплащане на средствата, както и за автоматичен обмен на данните между различните ведомства. Подобен ход е предвиден в коалиционния договор на правителството на консерватори и социалдемократи.

Същевременно в последните години се отбелязва ръст на чужденците без германски паспорт, които получават социални помощи - за момента почти 50 процента от тях не са германски граждани. Става дума за около 2,6 милиона души, изтъква "Пройсише Алгемайне" и продължава с цифрите: в първото полугодие на 2024 чужденците са получили 11,2 милиарда евро помощи от държавата, а германските граждани - 12,4 милиарда. Общият размер на помощите, отпуснати миналата година, е 50,5 милиарда евро.

Санкции за онези, които не спазват правилата

Заради мащабите на злоупотребите министърката на труда Бербел Бас обмисля промяна в механизма за отпускане на социални помощи. "Трябва да проверяваме много по-внимателно дали хората наистина имат право на свободно придвижване - защото често става дума за надничари, доведени с бусове, които стават жертва на експлоатация." За тази цел обаче се изисква интензивна обмяна на данни между финансовите служби, службите по труда, семейните каси и службите в сферата на сигурността.

Генералният секретар на ХДС Карстен Линеман от своя страна заявява пред "Щерн", че реформата в системата на социалните помощи едва ли ще се състои тази година - качеството било по-важно от скоростта. Линеман е привърженик на цялостното отнемане на помощите на всички, които не изпълняват изискванията на службите по труда. По думите му този, който получава социални помощи, трябва активно да полага усилия за търсене и започване на работа.

Междувременно министерството на Бербел Бас планира да въведе наказания за тези, които не се явяват на консултациите в центровете по труда. Тя казва, че не разполага с точни данни колко са нарушителите на изискванията, но нерядко се случва половината от насрочените срещи да не се състоят.