Израелските удари по Иран разпалват разногласия в ЕС

Въздушните удари на Израел срещу Иран задълбочиха разногласията между страните от Европейския съюз, усилвайки споровете в Брюксел относно евентуални наказателни мерки преди ключовите дипломатически срещи по-късно този месец, съобщава испанската редакция на Euractiv, предава Фокус.

След мащабната атака на Израел срещу ирански цели, ЕС - някога водещ медиатор в преговорите за иранската ядрена програма - сега търси пътища за деескалация на напрежението в региона. Външните министри на ЕС ще се срещнат на 23 юни, след като върховният представител по външната политика Кая Калас свика видеоконференция за обсъждане на "възможните следващи стъпки" във войната между Израел и Иран.

Но постигането на единна европейска позиция остава трудно: вътрешните разделения относно израелската офанзива в Газа подкопават доверието на ЕС в Близкия изток. Няколко предложения за по-твърд подход към Израел са били разглеждани още преди атаката му срещу ирански ядрени обекти и последвалия отговор на Техеран - сериозна ескалация, която засили опасенията от по-широка регионална война.

Дипломация или натиск?

ЕС е изправен пред дилема - дали да съсредоточи усилията си върху дипломатически натиск за прекратяване на бойните действия между Израел и Иран, или да разглежда този конфликт отделно от политиката на Тел Авив в Газа.

Макар различията в мненията за възможни мерки срещу Израел да са очевидни, в последните седмици се наблюдава промяна в тона дори от традиционно близки до Израел европейски държави. През май 17 от 27 държави членки подкрепиха предложение за преразглеждане на Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел - основен инструмент за политическо и икономическо сътрудничество - с цел натиск върху Израел да прекрати блокадата на Газа.

Тази инициатива, представена от Нидерландия - традиционен съюзник на Израел - и дискусиите за ограничаване на оръжейния износ от Германия, сочат към нарастващо напрежение в европейските столици.

Очаква се Кая Калас да представи правен анализ относно спазването от страна на Израел на клаузите за правата на човека в споразумението. Според източници от ЕС, предварителната оценка сочи, че Израел не изпълнява задълженията си по член 2 от документа.

Пълното или частично прекратяване на споразумението изисква единодушие - малко вероятно поради съпротивата на Германия, Чехия и Унгария. Въпреки това някои елементи, като търговските клаузи, могат да бъдат променени с квалифицирано мнозинство, макар и слабо вероятно при настоящото ръководство на Европейската комисия.

Санкции срещу израелски политици и заселници

Въпреки нежеланието за прекъсване на икономическите връзки с Израел - най-големият търговски партньор на ЕС в региона - нараства натискът за по-целенасочени санкции. Швеция и Нидерландия настояват за ограничителни мерки срещу отделни израелски министри заради действията в Газа - идея, която набира подкрепа.

Обединеното кралство, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Норвегия вече наложиха санкции на двама израелски министри - Тамар Бен Гвир (вътрешна сигурност) и Безалел Смотрич (финанси). Няколко държави от ЕС, включително Испания, Финландия, Ирландия и Люксембург, също искат санкции срещу екстремистки заселници на Западния бряг. Предишни опити за това бяха блокирани от Унгария.

Южното съседство на фокус

Напрежението вероятно ще се пренесе и на предстоящата среща на министрите от ЕС с партньорите от южното Средиземноморие - Алжир, Египет, Йордания, Ливан и Тунис. Срещата, насрочена за следващия понеделник в Брюксел, е отлагана многократно.

Израел първоначално бе поканен да участва, но присъствието на външния министър Гидеон Саар вече не е сигурно, потвърждават дипломати от ЕС и израелски източници.

Мисията на Израел към ЕС отказва да коментира.