ЕС пред нови предизвикателства: миграция като оръжие и отговорът на Европа

Страните членки на Европейския съюз вече могат да разчитат на новия Пакт за миграцията и убежището, за да предотвратят използването на мигрантите като инструмент от страна на враждебни съседни държави. Това се посочва в доклад на Агенцията на ЕС за основните права (АЕСОП), цитиран от Франс прес, предава БТА.

„Вместо да наказват бежанците, използвани за политически цели, страните от ЕС трябва да насочат мерките си срещу враждебно действащите лица“, заяви директорката на Агенцията Сирпа Раутио.

Базираната във Виена агенция е анализирала как Европейският съюз може да се справя с миграционния натиск, когато той се използва умишлено от държави с цел дестабилизация на блока.

Докладът напомня, че държавите членки са правно задължени да регистрират заявленията за убежище, да ги разглеждат индивидуално и да вземат предвид специфичните нужди на подалите ги лица.

Според АЕСОП „мигрантите често не осъзнават, че са използвани“, но Съюзът разполага с инструменти за справяне с тази „хибридна заплаха“, благодарение на новоприетото законодателство.

Предложените мерки включват:

• Ограничаване на издаването на визи за граждани на страни, организиращи миграционен натиск;

• Отнемане на лицензите на транспортни компании с недостатъчен контрол;

• Ефективно и бързо връщане на търсещи убежище, чиито молби са били отхвърлени, „в рамките на няколко седмици“, за намаляване на ефекта от политическото изнудване.

Очакваният да влезе в сила към средата на 2026 г. Пакт за миграцията и убежището има за цел да ускори процедурите. „Това е от съществено значение за доверието в системата за предоставяне на убежище в ЕС“, отбелязват от агенцията, като подчертават, че към момента по-малко от 20% от решенията за депортиране се изпълняват реално.

АЕСОП предупреждава също, че основните човешки права са под заплаха заради нарастващата „милитаризация“ на външните граници на ЕС. Управлението на отбраната е изключителна компетентност на националните държави, което затруднява хармонизирания отговор.

В доклада се дават конкретни примери за спорни практики:

• Полша прие закон, разрешаващ на военни и полиция да използват оръжие по границата.

• Гърция осъди 103 нелегални мигранти през 2020 г., след като те бяха подтикнати от Турция да преминат границата. Делото включваше и непридружени малолетни, което доведе до разделяне на семейства.

• Литва все още поддържа извънредно положение, въведено след координирано от Беларус масово навлизане на мигранти през 2021 г. Законите там забраняват на нелегалните мигранти да кандидатстват за убежище и предвиждат автоматично задържане – мярка, която Съдът на ЕС обяви за нарушение на европейското право през 2022 г.

Между 2023 и 2024 г. поне 60 души са загинали на границата между ЕС и Беларус, като повечето са починали от хипотермия. В същото време, организации, оказващи хуманитарна помощ, често са подлагани на сплашване от страна на местните власти.

Докладът на АЕСОП призовава за баланс между сигурността и защитата на човешките права, като подчертава, че политиката по миграцията не трябва да води до криминализация на хора в уязвимо положение.