Недостиг на работна ръка: в Гърция става критично

"На Света Богородица ще отида в църквата да се помоля, за да мога своевременно да си намеря служител за следващата година", казва Матина, собственичка на бутик на остров Тинос. Тя се надява на помощ свише - понеже търсенията ѝ до момента са се оказали безуспешни. В Гърция става все по-трудно да се намерят работници за лятото, почти навсякъде висят табели с надписа "Търсим персонал".

В бижутерията до бутика на Матина любезната продавачка Тамар почти не знае гръцки - след краткото приветствие грузинката минава на английски. За да разбере какво искат от нея клиентите, трябва да вика шефа си. Въпреки това той е доволен, че е намерил служителка за цялото лято.

Персонал се намира много трудно

Теоретично хора като Тамар могат легално да работят в Гърция. Миналата година страната подписа съответните споразумения с Армения, Грузия, Молдова, Индия, Филипините и Виетнам - за набирането на 40 000 чуждестранни работници. Реално обаче споразуменията почти не са изпълнени или пък това става много бавно.

Бюрокрацията е сложна, гръцките консулства в чужбина нямат достатъчно служители, а условията не са особено атрактивни. Затова хотелиерите в цялата страна продължават трескаво да търсят рецепционисти, чистачи, портиери, келнери и готвачи. По данни на Съюза на хотелиерите в Гърция в бранша липсват най-малко 60 000 работници.

Толкова критично не е било никога

Ситуацията се дължи до голяма степен на пандемията, казва Йоргос Хосоглу от Федерацията на заетите в хранителната промишленост и туризма. "Изпитваме невиждан досега недостиг на квалифицирани и опитни работници, особено в хотелиерството и ресторантьорството, след като по време на локдауна много от хората напуснаха. Голяма част от тях така и не са се завърнали в бранша."

Според Хосоглу значение има и това, че работата е сезонна. Извън сезона работниците имат право на обезщетение за безработни само за три месеца. "Как да се справят през останалата част от годината при положение, че разходите за живот не спират да растат?", пита той.

Освен това все повече млади гърци предпочитат да работят през сезона в Северна Европа, дори в далечна Исландия. А много от албанците, на които в Гърция в продължение на десетилетия се разчиташе като на евтина работна ръка, са или пред пенсия, или също заминават.

Забравените албанци

Гръцката икономика разчита на миграцията още от 1990-те години - както в туризма, така и в селското стопанство и строителството. До икономическата криза Гърция зависеше особено много от работниците от Албания. След това търсенето на работна ръка рязко спадна, но след пандемията отново е факт, тъй като икономиката се възстанови, а туризмът силно нарасна.

Същото се обаче случи и в други държави, които предложиха по-високи заплати и по-лесни процедури за легализация на пришълците. Поради това много от заминалите селскостопански работници така и не се върнаха в Гърция. Няма съмнения, че Гърция има нужда от по-атрактивна политика спрямо бежанците. Още повече, че към 60 000 работници, от които има нужда туризмът, се добавят още по толкова в строителството и в аграрния сектор.

Завой надясно вместо умна бежанска политика

Само че консервативното правителство на министър-председателя Кириакос Мицотакис реши да заложи на антимиграционната карта. То смята, че най-добрият начин да се преодолеят кризите, скандалите и спадовете в доверието е да се провежда твърда политика срещу мигрантите. Целта е да бъдат привлечени десните избиратели.

Доскорошният министър по въпросите на миграцията Макис Воридис се постара да усложни живота на легалните мигранти - въведе „замразяване" на възможността за удължаване на срока за издаване на разрешителното за работа. Това е голям проблем за мигрантите, които живеят и работят в страната, при това някои от тях от години.

Новият министър, крайнодесният Танос Плеврис, пък от встъпването си в длъжност почти не се занимава със спешно необходимата законна миграция. Но настоява за затягане на правото за предоставяне на убежище. Според него върховен приоритет е депортацията на незаконните пришълци. Мнението на Плеврис е, че мигрантите, които са стигнали незаконно до Европа, или чието искане за убежище е отхвърлено, нямат право да се намират в Европа - трябва незабавно да се върнат в родните си страни.

Плеврис е автор и на закон, който предвижда от две до пет години затвор за отхвърлените кандидати за убежище, които не се връщат в родните си страни. „Който се намира незаконно в страната ни, има две възможности - затвор или връщане", подчертава министърът.

Автор: Каки Бали