Защо операция "Буря" и до днес разделя сърби и хървати

Веднъж в годината, на пети август, малкото градче Книн в Северна Далмация се превръща в център на политическия живот в Хърватия. Политическият и военният елит на страната се събира под знамето на крепостта край града. Там се държат патриотични речи и се връчват ордени. Така се отбелязват "Денят на победата и на благодарността към родината" и "Денят на хърватските защитници", с които се почита проведената между четвърти и седми август 1995 година военна операция "Oluja" ("Буря").

Огромното знаме над крепостта на Книн се вее в чест на победата на хърватските войски над сърбите по време на Югославските войни от 1990-те години. Тогава хърватските военни и полицейски части в рамките на голяма офанзива завладяват за 85 часа цяла Крайна и по този начин - голяма част от окупираната от сърбите през 1991 година една трета от територията на Хърватия.

Обрат и в Босненската война

Същевременно "Буря" води и до обрат във войната в съседна Босна и Херцеговина. В координирана акция на армиите на Хърватия и на Босна и Херцеговина и с ограничена подкрепа по въздуха от НАТО се слага край на дългогодишната сръбска обсада на западнобосненския град Бихач и се отвоюва цяла Западна Босна. Малко по-късно хърватско-босненските части взимат под свой контрол и други части на Босна. Контролираната от сърбите територия намалява от 70 на 49 процента от страната, което в крайна сметка води до сключването на договореното от САЩ Дейтънско споразумение.

Така временно приключват войните на територията на бивша Югославия, започнали през 1991-а с обявяването на независимостта на Словения и Хърватия и последвалата десетдневна война в Словения. Окончателният край на войните обаче настъпва едва четири години по-късно след Косовската война, довела до създаването на независимо Косово.

Гонения, плячкосвания, цивилни жертви

Хърватската военна операция "Буря" предизвиква и още една дълбока и трайна промяна за страната - по време на тези 85 часа и непосредствено след това около 200 000 сърби напускат Крайна в посока Сърбия. Много от тях са прогонени насилствено, повечето бягат от страх от отмъщение от страна на приближаващите хърватски войски. В годините преди това над 170 000 хървати са прогонени от доминираните от сърбите области в Хърватия, особено в самото начало на войната. Факт са и стотици хиляди престъпления, извършени от сръбските части спрямо хърватските цивилни граждани.

Потвърждава се, че страхът е основателен: във връзка с "Буря" се стига до безброй плячкосвания, много сръбски къщи и дори цели села са разрушени и опожарени, избити са над 1000 сръбски цивилни граждани, сочат данните на хърватската неправителствена организация dokumenta.hr.

Виновните така и не са осъдени

Макар повечето престъпления да са добре документирани, почти никой не е обвинен или осъден за тях. След войната правосъдието в Хърватия не проявява особен интерес към разследването на престъпленията на хърватските войници.

Международният трибунал за военните престъпления в бивша Югославия така и не успява да накаже виновниците. Един от хърватските главнокомандващи - Анте Готовина, както и един друг генерал от хърватската армия, са осъдени през 2011 година за военни престъпления на дългогодишен затвор. Но скоро след това са оправдани на втора инстанция и са освободени.

В годините след войната много от избягалите сърби се връщат в Хърватия, но те, които преди войната са играли важна роля в политическия живот на страната като конституционно малцинство, днес имат само маргинално значение в хърватското общество.

Героична победа на Хърватия, погром за Сърбия

От операция "Буря" са минали вече три десетилетия, но оценките на сръбската и на хърватската страна все така са диаметрално различни. За Хърватия това е еднозначно позитивно събитие - то се определя като легитимна, оправдана и героична военна операция в рамките на отбранителната война.

Годишнината бе отбелязана в Загреб с голям военен парад, а хърватският президент Зоран Миланович написа във Фейсбук: "Празнуваме нашите победи, не мразим никого. Ние сме напълно наясно и искам това да е ясно и на тези, които идват след нас, че това бе победа на хърватските войници, на хърватския народ и на тогавашното хърватско ръководство."

За Сърбия обаче операция "Буря" е не само най-голямото военно поражение по време на Югославските войни, но и синоним за гоненията на сърбите и претърпените военни престъпления и разрушения. Под мотото "Буря е погром - ще го помним винаги" сръбският президент Александър Вучич за пореден път тази година припомни стария наратив, съгласно който сърбите от 30 години страдат от огромната несправедливост на международната общност.

"Никога повече няма да допуснем някой да заплашва свободата на сърбите", каза Вучич и допълни, че от чужбина се оказва подкрепа на всички държави около Сърбия, за да бъде отслабена тя. Но на 20 септември Сърбия щяла да им покаже "каква армия имаме". Тогава в Белград ще се проведе военен парад.

Автор: Зоран Арбутина