Убийство в Газа: защо замлъкна гласът на Анас ал Шариф

През юли ООН заяви, че е дълбокo загрижена зa Анас ал Шариф, "последния оцелял журналист от "Ал Джазира" в Северна Газа". Сега той бе убит от израелската армия, която го обвинява в тероризъм. Каква е истината?

"Ако тези думи стигат до вас, знайте, че Израел е успяла да ме убие и накара гласа ми да замлъкне" - това пише в последното писмо на палестинския журналист Анас ал Шариф.

Той предаваше за катарската телевизия "Ал Джазира" от ивицата Газа. Писмото е било написано през април и е трябвало да бъде публикувано, ако Анас ал Шариф умре - това стана в неделя.

28-годишният журналист бе убит при израелски обстрел заедно с още четирима негови колеги, работили за "Ал Джазира" - репортерът Мохамед Крейке, операторите Ибрахим Захер, Мохамед Нуфал и Моамен Алуа.

Журналистите са се намирали в палатка близо до болницата "Ал Шифа" в град Газа. Тяхното убийство бе определено от "Ал Джазира" като "целенасочен атентат", "безсрамно и умишлено нападение срещу свободата на словото".

Израел обвинява Ал Шариф в тероризъм

Израел не само призна, че е извършила смъртоносното нападение, но и сам го обяви - нещо, което се случва рядко. В съобщение израелската армия определя Анас ал Шариф като "терорист, представял се за журналист от "Ал Джазира". Той бил ръководителят на терористична клетка на Хамас и носел отговорността за ракетни нападения срещу израелски цивилни граждани и войници, твърди израелската армия.

Като доказателства тя привежда записи за Ал Шараф във вътрешни документи на Хамас. Както обвиненията, така и документите бяха оповестявани неведнъж в последните месеци.

ООН и журналистически организации: Обвиненията не са достоверни

Службата на Върховния комисар по човешките права на ООН написа в платформата Х, че военната атака срещу палатката на журналистите е "тежко нарушение на международното хуманитарно право". Същата оценка даде и германското правителство и поиска обяснения от Израел.

Още в края на юли Ирене Кан, специален докладчик на ООН за насърчаването и защитата на правото на свобода на изразяване на мнение, заяви: "Дълбоко съм загрижена от постоянни заплахи и обвинения на израелската армия спрямо Анас ал Шариф, последния оцелял журналист от "Ал Джазира" в Северна Газа."

Пак в края на юли Комитетът за защита на журналистите - международна неправителствена организация - излезе с декларация, в която се говори за "клеветническа кампания на израелските военни". Цитиран е Ал Шариф с думите: "Живея с чувството, че всеки момент мога да бъда бомбардиран и да се превърна в мъченик."

След неговото убийство от Комитета за защита на журналистите изтъкнаха: "Схемата на Израел за обрисуване на журналистите като военни без предоставяне на надеждни доказателства повдига сериозни въпроси за нейните намерения, както и за уважаването на свободата на медиите. Журналистите са цивилни граждани и не бива да бъдат нападани целенасочено". По данни на организацията от началото на войната в Газа са били убити 186 журналисти.

В интервю за ДВ Мартин Ру от "Репортери без граници" на свой ред говори за "клеветническа кампания, която цели да оправдае убийството на журналист". Ал Шариф е бил не само известен журналист от "Ал Джазира", но и глас на страдащите палестинци в ивицата Газа, изтъква Ру. "Таргетирането му с кампания за дискредитиране и убийството му са още един аспект на медийната блокада, която Израел е наложил", допълват още от "Репортери без граници'.

"Вградена журналистика" вместо свободно информиране

Още от първите дни на войната Израел ограничава достъпа на чуждестранни журналисти до ивицата Газа. Израелските военни са разрушили големи части от крайбрежието и планират окупирането на град Газа. Правителството на премиера Бенямин Нетаняху заявява, че цел на войната остава унищожаването на Хамас, която управлява ивицата Газа. Терористичната групировка нападна Израел на седми октомври 2023 година, уби 1200 души и взе 251 заложници.

Междувременно в чужбина растат критиките към Израел за начина, по който води войната. По данни на ООН цялото население на ивицата Газа е заплашено от глад. Някои правозащитни организация, включително и израелски, обвиняват правителството на страната, че е започнало геноцид в Газа. Това обвинение предстои да бъде разследвано от Международния наказателен съд.

През юни в открито писмо над 200 медии поискаха свободен достъп на журналистите до ивицата Газа. Разпространяваните от международните медии кадри и информации са предимно от местни журналисти, които сътрудничат с тях. Израел постоянно обвинява палестинските журналисти в ивицата Газа в недостатъчна обективност.

С малки изключения Израел отказва достъп на международните журналисти до ивицата Газа. Само в рамките на т.нар. вградена журналистика, когато репортерите са включени във военните структури, те могат да отидат за няколко часа в Газа. В този случай журналистите са под контрола на военните и трябва да получат одобрението на военната цензура за материалите, които заснемат.

Израел обмисля да съди "Ню Йорк Таймс"

В резултат международните медии са принудени да ползват палестински репортери, организации като "Лекари без граници" и други групи, както и контакти в Газа, за да информират какво става там. И така често привличат вниманието на израелското правителство.

Израелският премиер Нетаняху заяви наскоро, че обмисля да съди "Ню Йорк Таймс". През юли американският вестник помести на първа страница снимката на измъчено от глад дете в ивицата Газа. Едва след публикацията редакцията разбира, че то страда и от заболяване. Нетаняху отрича, че Израел умишлено предизвиква глад в територията, макар редица редица неправителствени организации да обвиняват правителството, че продължава да не дава възможност да достигнат достатъчно помощи до Газа.

Нетаняху заяви, че е разпоредил на армията да допуска повече чуждестранни репортери в ивицата Газа, за да могат те да добият представа за "хуманитарните усилия на Израел", но и за "цивилните протести срещу Хамас". Премиерът обаче не обясни дали става дума за свободен достъп или за "вградена журналистика".