Защо украинците трудно намират работа в Германия

Александра Федоша, която живее в град Остфилдерн в германската провинция Баден-Вюртемберг, преди три години бяга от войната в Украйна заедно със семейството си. Днес работи в офиса на фирма за производство на подправки. Продукцията се изнася, включително за Източна Европа, Федоша е полезна, тъй като говори украински.

Тя е доволна от работата си, разказва АРД. В Украйна имала собствена фирма за търговия на едро с пясък и чакъл. В Германия обаче трябвало да започне отначало – работила първо като продавачка. Но – както казва самата тя – определено е по-добре да работиш, отколкото да получаваш социални помощи. Дипломата ѝ на икономистка била призната без големи проблеми.

Още новини от Украйна

Съпругът ѝ Руслан обаче нямал такъв късмет. Той бил в Украйна зъболекар, а в Германия получил възможността да работи само като дентален асистент, защото дипломата му така и не е била призната. Той не спира да се бори и се надява на съдействието на експерт, който да направи сравнение между учебните планове в Германия и в Украйна.

Някои не могат да работят, други не искат

През юли т.г. в провинция Баден-Вюртемберг е имало 68 200 работоспособни украинци, получаващи социални помощи (т.нар. Bürgergeld). Повечето от тях обаче – над две трети – не са на пазара на труда, защото се обучават, посещават интеграционни курсове или пък са заети с грижите за деца или за възрастни хора.

През май квотата на заетост при украинците в Баден-Вюртемберг е била 36,5 процента, информира АРД, т.е. работещите са били повече от една трета. По този показател Германия заема средна позиция в сравнение с другите европейски страни. В Дания например украинците много по-бързо започват работа.

Както обяснява пред германската обществена медия Юлия Косякова от Федералната агенция по труда, в Дания обаче става дума за нископлатени работни места и лоши условия на труд. „Има държави като Швейцария или Норвегия, където квотата на работещите украинци не е висока. Но те, както и Германия, залагат на устойчивостта, т.е. първо на усвояването на езика, което в дългосрочен план се отразява положително и води до трайно по-високи квоти на работещите.“

Александра Федоша и съпругът ѝ Руслан смятат, че е напълно нормално и двамата в семейството да работят. Но те знаят за случаи, в които украински бежанци ясно заявявали, че предпочитат да получават социални помощи, вместо да си търсят работа. Според тях обаче, подобни хора са по-скоро изключения, пише АРД.

Помощи за убежище вместо социални помощи

Бежанците от Украйна, които са пристигнали в Германия от април насам, в бъдеще няма да получават повече социални помощи, а ще получават т.нар. помощи за убежище. За човек без семейство това означава, че в бъдеще ще получава 441 евро на месец, вместо досегашните 563 евро. Идеята е – по-ниските помощи да мотивират украинските бежанци по-бързо да започват работа.

Според Косякова няма пряка връзка между размера на помощите и това дали украинците в Германия работят – други причини играели по-голяма роля. „Това естествено са индивидуалните фактори – като например дали знаят езика, дали са признати удостоверенията за професионална квалификация, за жените – възможностите да разчитат на грижи за децата, а от общоикономическа перспектива е важно и икономиката да оказва съдействие. Просто в момента положението с конюнктурата е лошо и това естествено води до по-лоши шансове за новопристигналите за интеграция на пазара на труда“, казва тя.

Да търсиш работа напразно

В Щутгарт Наталия Бриненко така и не е намерила работа на пазара на труда. Тя пристига в Германия през април 2022 година. Била е учителка по украински в продължение на 24 години и би искала и в Германия да работи с деца – например в някоя детска градина или като асистентка в училище.

Бриненко вече има нужния опит, разказва АРД: тя е работила безплатно месеци наред в едно основно училище и в една детска градина – доброволно и като стажантка. Но изглежда почти невъзможно да си намери истинска работа със съответното заплащане.

Написала е безброй молби за работа, но е получила само откази или изобщо никакъв отговор. А би предпочела да работи и да не разчита на помощи. „Има голяма разлика между това да получаваш пари и да изкарваш пари. Бих искала да печеля парите си“, казва Бриненко, цитирана от АРД. Тя още не е изгубила надежда да си намери работно място и в бъдеще да не зависи от държавните помощи.

Автор: Томас Ебердинг ARD