България спасява икономиката за сметка на човешки животи

България се фокусира върху защитата на икономиката, вместо да спасява възрастните хора от COVID. В крайна сметка няма да постигне нито едното, нито другото. Това твърди в своя статия „Гардиън“, озаглавена „Поставянето на икономиката над етиката е мрачна стратегия за ваксинация - България показва защо“, предава БГНЕС.

„Април завинаги ще остане в паметта ми като месец на болезнена несправедливост: тогава си направих първата ваксина срещу COVID-19 във Великобритания, а неваксинираният ми баща почина от вируса в България“ споделя Люба Касова, автор на „Липсващите перспективи на жените в COVID-19" и съосновател на международната консултантска компания за стратегия на аудиторията AKAS (Addy Kassova Audience Strategy)за изданието. „Аз съм здрава жена на средна възраст. Баща ми беше уязвим 85-годишен мъж с придружаващи заболявания. Имам купчина писма от NHS, които пристигнаха за баща ми от януари, с покана да направи ваксинацията в Лондон, града, за който той замина, напускайки родната си България преди шест месеца. С тъга и безпокойство се чудя защо България не защити баща ми в напреднала възраст, докато NHS на Обединеното кралство положи всички усилия да го направи. Защо аз съм била защитена на средната си възраст, докато около 90% от българите над 80 години не са?“

България е малка страна, която рядко се отразява от световните новини и нейните смъртни случаи, свързани с Covid, са една малка дюна в пустинята на погубените по цял свят животи. Но предоставя ценен казус, предупреждение за това защо икономическата, а не етичната политика на ваксинация е вредна за всяка икономика, пише „Гардиън“.

България е четвърта от седемте държави с най-висок кумулативен процент на смъртност в света. В същото време на 4 май здравният министър Костадин Ангелов излезе с гордото твърдение, че „третата вълна на COVID-19 преминава почти незабелязано в България“, твърдейки: „Нашите медици се справиха ”.

България е една от малкото страни в ЕС, за които Европейският център за профилактика и контрол на заболяванията не публикува данни за смъртността от COVID, свързани с възрастта. България просто не прилага „възрастов мониторинг“ или може би никакъв за демографски данни.

Димитрина Петрова е български експерт по равенство в здравеопазването. Нейните изследвания показват, че българският план за ваксинация, чиято основна цел е да ограничи разпространението на COVID, а не да спасява животи, е изключително несправедлив спрямо възрастните. Той има неясни цели, но дава приоритет на икономически активното, по-малко уязвимо по-младо население пред икономически неактивното, по-уязвимо по-възрастно население. В България хората над 65 години са в четвъртата група в приоритетните списъци за ваксинация, отстъпвайки, казва Петрова, на „почти всички останали в обществото“ - здравната работна сила, учителския персонал, всеки, който участва в „основни дейности в обществения живот“. Със закъснение правителството обяви тази седмица, че хората над 60 години ще бъдат приоритетни за ваксинация.

Картината, която „Гардиън“ представя за Великобритания е различна. Приоритетните групи там са ясни. На първо място целта е да се намали смъртността от COVID и едва след това да се ограничи разпространението му. Първите пет групи, на които се предлагат ваксинации в Англия (с подобен модел в другите британски държави), обхващаха всички над 65 години, започвайки от най-уязвимите. Петрова заключава, че българският план за ваксинация „придава по-голяма стойност на държавния апарат и икономиката, отколкото на живота и здравето на хората“ и така „създава неравенство, като не дава приоритет на тези, които най-много се нуждаят от ваксини, а на тези, които вече се възползват от повече мощ и ресурси“ .

„През седмицата на смъртта на баща ми България имаше втората най-лоша смъртност, свързана с COVID в ЕС, докато Великобритания имаше четвъртата най-ниска смъртност в Европа. На 8 април (денят, в който почина), 7% от хората над 80-те години са получили поне една ваксина, в сравнение с около 97% в Англия за същата възрастова група. Месец по-късно цифрата в България беше само 10%. Между февруари и април тази година смъртността за 70- до 89-годишните е била 124,5 на 100 000 в Англия в сравнение с 421,4 на 100 000 в България.“, обяснява Касова. „Поколението на възрастните хора в България е жертвано заради икономиката“.

Ситуацията се влошава от омаловажаването от правителството на третата вълна на пандемията, неговата неуспешна ваксинационна кампания и от медиите, които са обвинени, че „не дават достатъчно яснота и разбиране“ и не успяват да държат правителството под отговорност.

„Животът на баща ми е един от хилядите погубени в България. Той беше на 85, мъж с достатъчно жизненост, който трябваше да има повече време. Смъртта му обаче беше предотвратима. Но политиката на правителството се свеждаше до това, че той вече не е от икономическа стойност за обществото, така че животът му не си струва да бъде спасен“, твърди Касова с горчивина.

Подход, който разчита на ограничаване на COVID, а не на спасяване на животи, в крайна сметка се оказва лош за икономиката. Като не защитава най-уязвимите, системата на здравеопазване е застрашена, пандемията се удължава и икономиката буксува още повече. Великобритания, където политиките също застрашиха възрастните хора през първата вълна, коригира своя подход с програма за ваксинация, ориентирана към опазването на животи.

„Дали степента, в която правителствата оценяват човешкия живот, е мярка за това колко добре е подготвена една държава за справяне с големи кризи?“, пита Касова и заключава: „Склонна съм да мисля, че е така“. /БГНЕС