VW Kaefer

У нас симпатичните возила, едно от които е тема на настоящия материал, са познати под името “костенурка”, но по света се наричат “бръмбари”. На немски преводът е Kaefer, а на английски - Beetle. Те отдавна са се превърнали в легенда, но въпреки това се произвеждаха доскоро. “Героят” на нашия разаказ обаче е слязъл от конвейера през далечната 1964 година и предстои да чества своята 40-годишнина. Повечето четириколесни не доживяват до тази преклонна за автомобил възраст, но Kaefer-а на Малин Генчев все още не се предава. Возилото е изключително запазено, като най-интересното е, че не е реставрирано. Всички възли и агрегати са оригинални и дори боята е същата, с която заобленото купе е покрито в завода във Волфсбург в началото на 60-те.

Историята на симпатичните “костенурки” започва през 1934 година. Тогава лично Адолф Хитлер поставя задача на гения Фердинанд Порше да конструира и пусне в серийно производство евтина масова кола. Две години по-късно фюрерът одобрява една от разработките. През 1938 година е направена първата копка на грандиозния автомобилен завод във Волфсбург. Автомобилът е наречен Volkswagen (Народна кола). Началото на Войната обаче спира пускането на модела в серийно производство. В завода започват да се правят компактни армейски джипове, наречени Kuebelwagen. След Войната заводът във Волфсбург е разрушен и всичко започва отначало. Германците бързо стъпват на крака и през 1946 година от конвейера слиза 10 000-ият автомобил с марка Volkswagen. Така започва историята на едно от най-популярните возила, издигнато в последствие в култ.

Автомобилът, на който акцентираме носи моделното обозначение 1200. Работният обем на четирицилиндровия двигател е 1 192 см3, а мощността е 34 к.с. при 3 600 об/мин. Моторът е разположен отзад и естетвено въртящият момент се предава на задните колела. Диаметърът на цилиндъра и ходът на буталото са съответно 77/64 мм. Към него е монтирана четиристепенна механична скоростна кутия. Интересното за това време е, че всичките и предавки са синхронизирани. Компактното моторче се захранва от карбуратор на фирмата Solex, но по-странен за онези години е автоматичният смукач. Интересното при автомобилът на Малин е окачването. То е торсионно, но е значително подсилено. Поради тази причина “бръмбърчето” е обозначено като VW Kaefer 1200 Sport. Друго, много интересно решение, е механизмът на казанчето за чистачките. То ползва налягане от резервната гума, която се намира отпред. Спирачките са барабанни и на четирите колела.

Салонът на колата е максимално опростен. Арматурното табло е метално, боядисано в цвета на купето. Уредите, разположени на него, са два - скоростомер и бензиномер. Впечатляващото е, че и двата са механични. И трите педала излизат от една дупка, намираща се на пода. Оригиналната тапицерия е доста запазена. Багажникът отпред не е голям, но отзад между двигателя и седалката има още един товарен отсек. Както вече споменахме, автомобилчето впечатлява със своята автентичност както по външния вид, така и по всички възли и агрегати. В момента колата е на 153 000 километра, но под грижливия поглед на своя стопанин тепърва ще се изявява.

Радославъ СЛАВЧЕВЪ
[email protected]