Toyota Corolla (Е10)

Малко японски автомобили могат да смаят с дизайна си обръгналия на всякакви стилистични упражнения европеец. В очите на повечето жители на Стария континент азиатските коли се сливат в единна сива маса и различаването им е съ­що толкова трудно, колкото физиономиите на създателите им. За сметка на това през последните 20-ина години и капризните европейци, и патриотарски на­дъ­ханите американци разбраха, че под скучната опаковка на япон­ската автомобилна продукция се крие техника със забележително ка­чество и надеждност. Една от най-основателните причини за тази радикална промяна в мнението им се нарича Corolla. Това име се появява за първи път в каталозите преди це­ли 37 години, но в Toyota нямат никакво основание да го сменят. За това време компактната японка се превърна в еталон за здравина и прецизна изработка, шампион, ко­гото почти всички останали в кла­са могат само да гонят. Разбира се, Corolla претър­пя сериозна еволюция от 1966 г. до днес. Големият удар на японците в Европа дойде през 80-те, когато петото и шестото поколение на модела постепенно се наложиха като лидери в класациите по безаварийност. Ето за­що през юни 1991 г., когато се състоя дебю­тът на седмата генерация със заводски индекс Е10, никой не очакваше от новака екстравагантни ди­зайнерски решения и технологични експерименти. Силата на Corolla никога не се е криела в авангардно оформените ламарини и поредното є издание само продължи традициите.
Под сдържаната външ­ност на Е10 по старому се крие ме­ханика, която въз­награждава далновидния собственик с почти пълна липса на проблеми. В сравнение с предходното поколение Е9

каросерията

притежава по-обли форми и подобрена обтекаемост (Cx=0.33). В гамата от предлагани варианти отново са включени хечбек с три или пет врати, седан и комби, които обаче са унифицирани за разлика от предшественика. Изключение прави само т. нар. Liftback - название, с което в Toyota наричат хечбека със силно скосена пета врата и по-дълга каросерия. През май 1992 г. специално за японския пазар са пуснати в продажба хардто­път с четири вра­ти Sprinter Marino, купето Corolla Levin Super Charger и луксозната версия Corolla Ceres. По този начин броят на модификациите достига осем без да се брои универсалът с двойно предаване Corolla Tercel 4x4, който се явява модернизиран Е9. Освен всичко друго, Corolla E10 се произвежда и в Щатите под името Geo Prizm.

Независимо от вариантите си обаче, каросерията представлява образец за грамотно проектиране и качествена изработка. Купето на Е10 притежава 30% по-висока устойчивост на усукване в сравнение с Е9, а панелите са двойно поцинковани. Виб­роизолацията също е подобрена значително благодарение на усъвършенстваното окачване на двигателя и двата моста на отделни подрами. С всяко ново поколение на Corolla размерите на салона нарастват и Е10 може да се похвали с просторен интериор, по адрес на чиято сглобка много рядко се чуват критики. Само понякога се появява леко скър­цане от предните седалки, а в колите от 1993-94 г. заради неудачни гумени опори се чуват шумове от вратата на багажника. Във версията Liftback пък изпускат газовите є амортисьори. Онези, които очакват богато оборудване и пълен набор от ектри, ще бъдат разочаровани. Базовите вер­сии нямат никакви екстри - нито електрически стъкла, нито централно заключване, камо ли пък ABS. Антиблокиращата сис­тема и еърбегът са включени в стандартната комплектация чак през лятото на 1995 г.

За сметка на оскъдното оборудване салонът Corolla E10 притежава семпъл уют и предизвиква ефекта на моментално привикване. Твърдото окачване осигурява прецизно управление и намалява крена в завой до минимум, макар японката обикновено да минава за типичен градски автомобил и устойчивостта да не играе чак толкова важна роля. Corolla действително се справя по-удачно с на­ситения трафик, отколкото с ма­гистралните под­визи, въпреки че всички монтирани

двигатели

притежават достатъчнен потенциал и за двете дисциплини. Изборът от агрегати не е никак голям. Предлагат се само два бензинови мотора с обем 1.3 и 1.6 литра. По-малкият развива мощност от 75 к.с. в карбураторната версия (2E, три клапана на цилиндър) и 88 за инжекциона с 16 вентила (4E-FE). При големия двигател (4A) ситуацията е малко по-различна. В Европа той се продава в две модификации - със 105 или 114 к.с. На останалите пазари съществуват негови версии с мощност от 94 до 170 компресорни коня. В някои страни се предлага също вариант с по пет клапана на цилиндър (160 к.с.). В американското изпълнение Geo Prizm, екземпляри от което нерядко попадат по незнайни пътища и у нас, 1.6-литровият мотор развива 106 к.с. "Японският янки" се комплектова и с 1 800-кубиков агрегат със 117 коня. Дизелите също са два - с работен обем 1.8 и 2.0 литра и мощност 67 и 72 к.с. съответно.

В повечето случаи малкият бензинов двигател се сочи като оптимален за Corolla. По абсолютно непонятни причини Toyota украсява модификациите, оборудвани с него, с индекса 1.4 XLi, макар че кубатурата му е 1 332 см3. Моторчето действително разполага с достатъчен ресурс за задвижването на компактната лимузина и харчи малко. За по-амбициозните водачи обаче 1.6-литровият агрегат няма алтернатива, особено ако става дума за по-тежкия Liftback. Дизелите са много икономични, но драз­нят слуха с шумната си работа и осигуряват вяла динамика.

Всички мотори са безупречни по отношение на надеждността и създават грижи крайно радко. В повечето случаи вина за повредите носи собствени­кът, който забравя да смени ангренажния ремък навреме или пропуска да следи нивото на маслото, в резултат на което разпределителният вал получава наранявания. Както при всички по-малки двигатели, скъсването на ангренажен ремък има плачевни резултати при Corolla. За разлика от предшественика си, E10 няма никакви проблеми с гарнитурата на цилиндровата глава, а и течовете на масло са по-скоро куриоз. Грижи може да създаде качеството на горивото. Запушените горивни филтри при дизела и неравномерната работа на инжекционите обикновено се дължат именно на това.

Суперлативите по адрес на механичната здравина на Corolla важат с пълна сила и за

окачването, ходовата част и трансмисията

на компактната японка. Да се говори за абсолютна безупречност не позволяват само отделни случаи на вибрации на диска на съединителя и бързото износване на последния.
Също толкова грижи създава и

електрическатасистема

на автомобила. Проблемите са свързани преди всичко с чувствителните към влага делко и кабели на свещите. Понякога прекъсва захранването на климатика, отkaзва централното заключване на някои екземпляри от 1993-94 г., а заради потенциални дефекти в еърбега през 1995 г. Toyota връща в сервизите доста коли. По-скъпо излизат дефектите на стартера в 1.6-литровите модификации.

Изкюлчителната надеждност прави Corolla едно от най-примамливите предложения в компактния клас. Все пак японката е по-скоро избор на ума, отколкото на сърцето. В този смисъл внимателният оглед и проверката при специалист са задължителни. Те могат да спестят немалко инвестиции в скъпи резервни части.

Димитър Димитров
[email protected]