За чест и слава

Съперничеството между производителите на автомобили в Щутгарт и Мюнхен датира от времето, когато двата завода отварят врати и първите четириколесни напускат халетата. Всъщност повечето хора дори не си спомнят кога е станало това, като единственото, което има значение в наши дни, са данните за продадените автомобили в края на всяка година. И за да може това число да върви винаги нагоре и никога надолу специалистите на Mercedes-Benz в Щутгарт и на BMW в Мюнхен не спират да търсят начини за привличане на нови и съхраняването на досегашните клиенти. Най-сигурният начин за това е предлагането на качествени и надежни возила, “обзаведени” с високи технологии и гарантиращи очакваното качество и надежност.

В този брой ще ви запознаем как са се справили вечните противници в борбата за чест и слава при два от най-расовите си екземпляра - BMW Z4 3.0i и Mercedes-Benz SLK 350.

Съперничеството

е повече от ожесточено. SLK 350 например блести с твърдия си, прибиращ се за секунди покрив, специфичното оформление на салона и приборите за максимално улеснена навигация и управление. Дали това обаче е най-нестандартното и шикозно кабрио, което сте срещали, или е най-обикновено предателство към идеала за класически роудстър, бихте могли да прецените и сами след кратко съпоставяне с мюнхенския съперник Z4.

Последният буди още по-смесени чувства. Особено когато гюрукът изпълнява предназначението си, BMW Z4 няма много основания за гордост. Седите ли вътре неизменно ще достигнете до извода, че е много по-тъмно и далеч по-тясно, отколкото в пищно “остъкления” Mercedes-Benz SLK 350. Освен това седалката ви налага да си траете, разположен доста ниско и зад една силно издължена и сякаш нямаща край предница, като единствената мисъл, занимаваща съзнанието ви е, къде свършват предните габарити и дали няма да закачите нещо при поредната маневра. При потеглянето и най-вече, когато решите да се възползвате от потенциала на двигателя, шумът в купето, нарастващ правопропорционално на скоростта, не ви позволява нито за миг да забравите, че над главата си имате покритие от изкуствена материя. Но ако си падате нещо като “консерватор” или по-тактично казано “класик”, може и да понесете изпитанието. Най-малко роудстърът на някой от дядовците ви е изглеждал така, а традицията трябва да се уважава...

Конструкторите от Щутгарт обаче са на коренно противоположно мнение и с доста солидна доза успех внушават посланието, че традициите отдавна не са това, което бяха. Още първото поколение SLK започна да се отдалечава от класическата представа за роудстър, като наложи “трика” с натискането на удобното копче, което още по-удобно само за секунди отпраща твърдия стоманен покрив в багажника, или съответно го изважда от там и го привежда в действие. Наследниците му в наши дни се сдобиха и с още по-усъвършенствани екстри. Искате да сте под открито небе и да се наслаждавате на разветите от вятъра руси коси на изкусителната спътница до вас, но проблемът е, че навън е не повече от нула градуса по Целзий. Е, всъщност проблем няма. Страничните стъкла в комплект с предното стъкло предизвикват такова завихряне на вятъра, така че да не му позволяват да се развихри в пълна степен около вас, а само толкова, колкото е нужно.

Специалната система за отопление, която изпраща насочена струя, образуваща нещо като топлинен щит около тялото ви в съчетание с отопляемия волан превръща Mercedes-Benz SLK 350 в кабрио за всеки сезон... Иначе като

поведение

на пътя съперникът му BMW Z4 претендира да е господар на предизвикателствата, които предлагат острите завои. Формално погледнато може и да е така, но практиката показва, че често се налага спонтанна корекция на автомобила, тъй като центробежните сили го изтласкват и като цяло Z4 реагира малко несигурно, което лесно да може да изпоти собственика му. Или като цяло баварецът е не само по-”нервен” и по-”неспокоен” от щутгарския си съперник, но и далче по-некомфортен.

За сметка на това SLK 350 въплъщава в себе си едни от най-добрите постижения на компанията-производител, чието качество и прецизност биха могли да се открият навсякъде и при всеки детайл. Безпроблемният контрол над автомобила е удивителен, а преодоляването на завоите се извършва с такава лекота, сякаш се управлява детска играчка.

Освен това, при нужда Mercedes-Benz SLK 350 би могъл да бъде бърз също толкова, колкото е и баварският му противник, но да се управлява с далеч по-голяма освободеност и лекота, за което не малка заслуга се полага и на V-образния шестцилиндров агрегат с работен обем 3.5 литра. Последният впечатлява с уверената си и гладка работа, постоянната мощност и огнения си темперамент. Не по-малко вдъхновяващо въздейства и отличният звук, произвеждан от него, който познавачите биха оценили по достойнство. Като недостатъци биха могли да бъдат посочени относително по-високият разход на гориво и леките вибрации при празни обороти.Трилитровият редови “шестак”, монтиран при Z4, обаче също не впечатлява с кой знае какви преимущества при разхода на гориво. Въпреки специалните грижи на мюнхенските конструктори, които все пак успяват да намалят лакомията на своето творение, това е за сметка на изискването да го “захранвате” с бензин с по-високо октаново число, следователно заплащайки повече за литър гориво.

Ако пък не спазите тази директива, разходът няма да скочи, но ще трябва да се примирите с понамалялата мощност на баварското возило. В интерес на истината разликата не е драстична и бихте могли да се изнервите от този факт единствено ако сте изключително капризна личност.
В крайна сметка по всичко личи в чия полза са повечето преимущества. Въпреки почти еднаквите параметри и успехи при спирачната система и за двата автомобила, както и по-изгодната цена и по-голямата екологичност на Z4, последният няма как да изпревари щутгарския шампион. Очарованието, високите технологии и перфектните конструкторски решения при Mercedes-Benz SLK 350 определено накланят везните в негова полза. Малко по-високата му цена категорично се компенсира от факта, че срещу похарчените пари се сдобивате със спортен автомобил, който може всичко, което трябва да може.Съперничеството между производителите на автомобили в Щутгарт и Мюнхен датира от времето, когато двата завода отварят врати и първите четириколесни напускат халетата. Всъщност повечето хора дори не си спомнят кога е станало това, като единственото, което има значение в наши дни, са данните за продадените автомобили в края на всяка година. И за да може това число да върви винаги нагоре и никога надолу специалистите на Mercedes-Benz в Щутгарт и на BMW в Мюнхен не спират да търсят начини за привличане на нови и съхраняването на досегашните клиенти. Най-сигурният начин за това е предлагането на качествени и надежни возила, “обзаведени” с високи технологии и гарантиращи очакваното качество и надежност.

В този брой ще ви запознаем как са се справили вечните противници в борбата за чест и слава при два от най-расовите си екземпляра - BMW Z4 3.0i и Mercedes-Benz SLK 350.

Съперничеството

е повече от ожесточено. SLK 350 например блести с твърдия си, прибиращ се за секунди покрив, специфичното оформление на салона и приборите за максимално улеснена навигация и управление. Дали това обаче е най-нестандартното и шикозно кабрио, което сте срещали, или е най-обикновено предателство към идеала за класически роудстър, бихте могли да прецените и сами след кратко съпоставяне с мюнхенския съперник Z4.

Последният буди още по-смесени чувства. Особено когато гюрукът изпълнява предназначението си, BMW Z4 няма много основания за гордост. Седите ли вътре неизменно ще достигнете до извода, че е много по-тъмно и далеч по-тясно, отколкото в пищно “остъкления” Mercedes-Benz SLK 350. Освен това седалката ви налага да си траете, разположен доста ниско и зад една силно издължена и сякаш нямаща край предница, като единствената мисъл, занимаваща съзнанието ви е, къде свършват предните габарити и дали няма да закачите нещо при поредната маневра. При потеглянето и най-вече, когато решите да се възползвате от потенциала на двигателя, шумът в купето, нарастващ правопропорционално на скоростта, не ви позволява нито за миг да забравите, че над главата си имате покритие от изкуствена материя. Но ако си падате нещо като “консерватор” или по-тактично казано “класик”, може и да понесете изпитанието. Най-малко роудстърът на някой от дядовците ви е изглеждал така, а традицията трябва да се уважава...

Конструкторите от Щутгарт обаче са на коренно противоположно мнение и с доста солидна доза успех внушават посланието, че традициите отдавна не са това, което бяха. Още първото поколение SLK започна да се отдалечава от класическата представа за роудстър, като наложи “трика” с натискането на удобното копче, което още по-удобно само за секунди отпраща твърдия стоманен покрив в багажника, или съответно го изважда от там и го привежда в действие. Наследниците му в наши дни се сдобиха и с още по-усъвършенствани екстри. Искате да сте под открито небе и да се наслаждавате на разветите от вятъра руси коси на изкусителната спътница до вас, но проблемът е, че навън е не повече от нула градуса по Целзий. Е, всъщност проблем няма. Страничните стъкла в комплект с предното стъкло предизвикват такова завихряне на вятъра, така че да не му позволяват да се развихри в пълна степен около вас, а само толкова, колкото е нужно.

Специалната система за отопление, която изпраща насочена струя, образуваща нещо като топлинен щит около тялото ви в съчетание с отопляемия волан превръща Mercedes-Benz SLK 350 в кабрио за всеки сезон... Иначе като

поведение

на пътя съперникът му BMW Z4 претендира да е господар на предизвикателствата, които предлагат острите завои. Формално погледнато може и да е така, но практиката показва, че често се налага спонтанна корекция на автомобила, тъй като центробежните сили го изтласкват и като цяло Z4 реагира малко несигурно, което лесно да може да изпоти собственика му. Или като цяло баварецът е не само по-”нервен” и по-”неспокоен” от щутгарския си съперник, но и далче по-некомфортен.

За сметка на това SLK 350 въплъщава в себе си едни от най-добрите постижения на компанията-производител, чието качество и прецизност биха могли да се открият навсякъде и при всеки детайл. Безпроблемният контрол над автомобила е удивителен, а преодоляването на завоите се извършва с такава лекота, сякаш се управлява детска играчка.

Освен това, при нужда Mercedes-Benz SLK 350 би могъл да бъде бърз също толкова, колкото е и баварският му противник, но да се управлява с далеч по-голяма освободеност и лекота, за което не малка заслуга се полага и на V-образния шестцилиндров агрегат с работен обем 3.5 литра. Последният впечатлява с уверената си и гладка работа, постоянната мощност и огнения си темперамент. Не по-малко вдъхновяващо въздейства и отличният звук, произвеждан от него, който познавачите биха оценили по достойнство. Като недостатъци биха могли да бъдат посочени относително по-високият разход на гориво и леките вибрации при празни обороти.Трилитровият редови “шестак”, монтиран при Z4, обаче също не впечатлява с кой знае какви преимущества при разхода на гориво. Въпреки специалните грижи на мюнхенските конструктори, които все пак успяват да намалят лакомията на своето творение, това е за сметка на изискването да го “захранвате” с бензин с по-високо октаново число, следователно заплащайки повече за литър гориво.

Ако пък не спазите тази директива, разходът няма да скочи, но ще трябва да се примирите с понамалялата мощност на баварското возило. В интерес на истината разликата не е драстична и бихте могли да се изнервите от този факт единствено ако сте изключително капризна личност.
В крайна сметка по всичко личи в чия полза са повечето преимущества. Въпреки почти еднаквите параметри и успехи при спирачната система и за двата автомобила, както и по-изгодната цена и по-голямата екологичност на Z4, последният няма как да изпревари щутгарския шампион. Очарованието, високите технологии и перфектните конструкторски решения при Mercedes-Benz SLK 350 определено накланят везните в негова полза. Малко по-високата му цена категорично се компенсира от факта, че срещу похарчените пари се сдобивате със спортен автомобил, който може всичко, което трябва да може.

Станислав Гавазов
[email protected]